Бомбардировка над Варна преименува храм

Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик

България предприема настъпление срещу Сърбия. За да помогнат на своя съюзник, Англия, Франция и Русия започват военноморска офанзива срещу нашето крайбрежие. Първо са бомбардирани български беломорски селища. Броени дни след нападенията, извършени от англо-френските морски сили, ескадра бойни кораби на руския черноморски флот нанася артилерийски удар по Варна.

Коментирайки това нападение, следва да отбележим, че в почти всички български публикации се посочва като дата на извършването му 14 октомври 1915 г. (27 октомври н.ст.).

Същевременно в специализираната съветска и съвременна руска литература категорично се изтъква, че в интервал от няколко дни срещу Варна са осъществени два бойни похода на руския черноморски флот. За това свидетелства и една информация от балканския кореспондент на вестник „Таймс” – английския журналист Джеймс Баучер.

Сведенията за два бойни похода на руския черноморски флот срещу Варна и за състава на ескадрата, участвала в тях, се потвърждават напълно от данни, получени от Централния военноморски музей на Руската федерация в Санкт Петербург.

Според тях от 11 до 13 декември 1915 г. (24-26 декември н.ст.) е проведен трети поход срещу българското крайбрежие. Походите се оглавяват от командващия руския черноморски флот адмирал Андрей Еберхард на борда на линейния кораб „Императрица Мария”.

Първият е от 7 до 9 октомври (20-22 октомври н.ст.). На началника на втора бригада линейни кораби контраадмирал княз Н. Путятин е възложено да нанесе артилерийски удар по брегови обекти и съоръжения на военното пристанище.

Според съветските и руските изследователи обект на морската бомбардировка са брегови обекти и пристанищни съоръжения във Варна и Евксиноград. Поради липсата на разузнавателна информация и поради лошото време, не позволяващо да се коригира стрелбата, нападението не е доведено до край и по същество е безрезултатно.

Тезата за удар по Варна в периода 7-9 октомври 1915 г. се опровергава от различни български архивни източници. Възможно обяснение на това разминаване с фактите откриваме в една публикация на вестник „Народна отбрана” от края на 1929 г., основаваща се на руски източник.

Според нея в началото на октомври 1915 г. командващият руския черноморски флот е известен за постигнатото разбирателство с англо-френското командване за нанасяне на едновременни артилерийски удари от съюзниците по българското черноморско и беломорско крайбрежие. На адмирал Еберхард се предоставя възможност по негово усмотрение да бомбардира Варна или Бургас, като съгласува това с адмирал Джон де Робек, командващ съглашенските морски сили при Дарданелите.

На 7 октомври руският черноморски флот отплава в боен поход срещу Варна. Времето обаче започва да се влошава. Сутринта на 8 октомври вятърът се засилва много. По тази причина нападението е отложено. В продължение на няколко дни, до 13 октомври, духа силен североизточен вятър, твърде неблагоприятен за обстрелване на българското крайбрежие.

По това време още не съществуват прибори за жироскопична стабилизация на артилерийските оръдия и обстрелът при щормово време е по-малко ефективен. Според съвременни руски публикации адмирал А. Еберхард решава следващият артилерийски обстрел на Варна да бъде съпроводен от въздушно нападение, като за това бъдат използвани неотдавна постъпилите във флота авиотранспорти.

На 14 октомври 1915 г. (27 октомври н.ст.) сутринта  бойна ескадра на руския черноморски флот застава пред града. Според някои български публикации тя се състои от 24 бойни и спомагателни кораба. Същевременно в съвременни руски изследвания се посочва, че освен корабите, участвали в първия боен поход, във втория се включват авиотранспортите „Алмаз”, „Император Николай I” и четири ескадрени миноносеца.

Следователно според тях в нападението срещу Варна участват 26 кораба. Това се потвърждава от други съветски и руски източници. В настоящи руски публикации се изтъква, че артилерийският удар отново е нанесен от бригадата линейни кораби в същия състав.

Той е предшестван от въздушно нападение на руски водосамолети срещу пристанището и германска радиостанция. Три хидроплана, спуснати от авиотранспорта „Император Николай I”, атакуват града, пускайки бомби над него.

Същевременно миночистачи прострелват района, в който неприятелската ескадра заема огнева позиция. Около 9 часа започва артилерийският обстрел на Варна. Първоначално огънят е съсредоточен по района на с. Галата., където е създадена фалшива позиция на брегова батарея, като истинската е преместена. Общото тегло на изстреляните по този район снаряди е приблизително 25 тона, а броят им е 150-200.

Междувременно ескадрата на противника е атакувана от германските подводници UB-7 и UB-8. Според руски източници в 9 ч. и 35 мин. бомбардировката на Варна е прекратена. Тя нанася известни щети на флотския пристанищен район. Разрушена е железопътната линия, минаваща през него. Повредено е празното хранилище за мини. Разбит е един склад за гребни лодки, унищожен е един практически неизползваем катер.

Ранени са двама  мобилизирани офицери от пехотата и трима матроси. По-сериозни са загубите сред гражданското население. В началото на стрелбата големи групи варненци излизат на морския бряг да наблюдават зрелището. След падането на първите снаряди върху града обаче започва бягство в северна посока, към лозята и близките села.

Загиват общо 5 граждани, включително и две малки деца. Ранени и контузени са 30 души. Разрушените домове, магазини и други с различна степен на поразяване постройки са 54 на брой. Общинските власти изчисляват щетите приблизително на около 2 милиона лева.

От редица наши публикации е известно, че прекратяването на морската бомбардировка и оттеглянето на противника се дължи на атаката, предприета от германските подводници UB-7 и UB-8. В тях са описани действията на германските подводничари при отразяване на неприятелския удар.

Според началника на Варненския укрепен пункт (ВУП), генерал-майор Анастас Янков, отдалечаването на руската ескадра, прекратяването на бомбардировката и спасяването на Варна от разрушения и жертви безспорно се дължи на двете германски подводници, съответно с командири мичман I ранг Вернер и мичман I ранг Фойт (според някои източници фон Фройд).

Бомбардировката на Варна постига определен психологически ефект. Командирът на Трета българска армия, генерал-лейтенант Стефан Тошев констатира, че артилерийският обстрел е понижил силно моралния дух на варненци. За известен период Морската градина е затворена за посещения. Войсковите части и населението се страхуват от нови нападения и жертви.

Генерал Тошев заповядва на командването на ВУП да се вземат необходимите мерки за успокояване на личния състав на укрепения пункт и гражданите за повдигане на моралния им дух. На началника на ВУП е разпоредено да отстранява военнослужещи от гарнизона, ако прецени, че психологическата им подготовка не е на необходимата висота, че те демонстрират понижен боен дух, отслабват дисциплината и влияят отрицателно на други военнослужещи.

Жителите на Варна са задължени от местните власти да си изкопаят подземни скривалища, в които да се укрият в случай на неприятелско нападение. Артилерийският удар на противника става причина щабът на флота да бъде преместен от флотските казарми в една фабрика в Севсемес (дн. кв.”Аспарухово”). За да се предпази от нови бомбардировки откъм морето, година по-късно Морското училище е преместено в набързо пригодените за целта паянтови постройки в местността Карантината.

Нападението на Варна има отзвук както в българския, така и в международния печат. Вестниците оценяват станалото като варварски акт. Според вестник „Дневник” русите убиват не само жените и децата във Варна, те убиват веднъж завинаги русофилството. Други издания са по-умерени и изразяват недоумение и горчиво разочарование от военноморските действия на някогашната освободителка.

В тази връзка показателен е коментарът във вестник „Балкански куриер”: „Тежко впечатление остави в политическите среди в София съобщението, че руската черноморска флота е бомбардирала града Варна. Русия стреля срещу създадената от нея България. И защо? Само за това, че последната се стреми единствено към обединение на своята нация и пристъпи към реализирането на своите идеали, едвам след като Русия се опита и не успя да принуди Сърбия доброволно да отстъпи.

Цар Николай II не погазва ли завета на дядо си Александър II, нашия обожаем освободител, който ни начерта Сан Стефанска България”.

Сред изпълнените с гняв и възмущение статии в българския печат се откроява една публикация във вестник “Камбана”. Тя отправя апел към обществото в знак на протест срещу руските действия да наложи на правителството да преименува храма „Св. Александър Невски”.

Така с протокол № 166, на заседание на Министерския съвет от 19 октомври 1915 г., катедралата в София започва да носи името Съборна църква “Св. св.Равноапостоли Кирил и Методий”. Едва след края на Първата световна война, в началото на март 1920 г., името на най-големия ни православен храм е възстановено отново.


В категории: История , Горещи новини