Елин Пе­лин и Фра Дя­во­ло в Ямбол

Автор: Бо­ри­с­лав Не­нов

На ям­бол­с­ка­та же­ле­зо­пъ­т­на га­ра при­т­ро­п­ват в то­зи твър­де ра­нен час два­ма от ре­да­к­то­ри­те на ме­с­т­ния ве­с­т­ник „Тра­ки­ец" Лю­бен Бръ­не­ков и Лео Ко­ен.

Ка­к­во ди­рят още пре­ди съм­на­ло на пе­ро­на? Ня­кой ми­ни­с­тър ли е бла­го­во­лил да по­се­ти гра­да, оби­рай­ки по­ла­га­щи­те се на дър­жа­в­ни­те мъ­же по­че­с­ти и сал­та­на­ти или жур­на­ли­с­ти­те де­б­нат по ин­с­тинкт от тре­на да сле­зе ня­коя ин­те­ре­с­на ли­ч­ност?

От вла­ка сли­зат кла­си­кът от се­ло Бай­ло­во Елин Пе­лин и има­щи­ят съ­що все­бъл­гар­с­ка из­ве­с­т­ност ху­мо­рист Рай­ко Але­к­си­ев. По­я­ва­та им на пе­ро­на всъщност не е ни­ка­к­ва из­не­на­да за го­с­по­да ре­да­к­то­ри­те, за­що­то имен­но по тя­х­на по­ка­на из­ве­с­т­ни­те пи­са­те­ли са пре­д­п­ри­е­ли дъл­го­то и умо­ри­тел­но пъ­ту­ва­не до гра­да край Тунджа.

Го­с­ти­те и до­ма­ки­ни­те ня­мат на­ме­ре­ние да се ма­ят и след мал­ка за­ку­с­ка Елин Пе­лин и Рай­ко Але­к­си­ев в ком­па­ни­я­та на то­га­ва­ш­ния кмет на Ям­бол инж. Апо­с­тол Пе­т­ров и съ­п­ру­га­та му, на д-р Пе­т­ко Мом­чи­лов, на ко­ло­ри­т­ния чи­ф­ли­к­чия с по­д­чер­та­но бо­хем­с­ко-ли­те­ра­тур­ни стра­с­ти Лю­бо­мир Ко­ла­ров и на по­ме­на­ти­те ве­че ве­с­т­ни­ка­ри хва­щат пъ­тя за Ел­хо­во и се­ло До­б­рич, на­то­ва­ри­ли се на два ав­то­мо­би­ла.

Ка­к­во то­ч­но ди­рят ав­то­рът  на „Ге­ра­ци­те” и ос­но­ва­те­лят на ху­мо­ри­с­ти­ч­ния ве­с­т­ник „Щу­рец” из то­зи край на Тун­джа­лъ­ка? За сре­ща с лю­бо­з­на­тел­ни чи­та­те­ли е ра­ни­ч­ко, но не и за рибарлък и така през це­лия то­зи по­не­дел­ник ви­д­ни­те го­с­ти мя­та­ли въ­ди­ци­те из по­по­в­с­ка­та ре­ка и вТун­джа при се­ло Ко­не­вец.

Пъл­но­во­д­на­та и би­с­т­ра в ония вре­ме­на Тун­джа все пак тря­б­ва­ло да бъ­де за­гър­бе­на и на сле­д­ва­щия ден сла­в­ни­те го­с­ти да­ли про­с­тор на омай­но­то си  сло­во. Пръв, ка­к­то си му е ре­дът, за­с­та­нал пред чи­та­тел­с­ка пу­б­ли­ка Елин Пе­лин. Във втор­ник пър­ве­не­цът на бъл­гар­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра пре­не­съл в све­та на при­ка­з­но­то уче­ни­ци­те от пър­во­на­чал­ни­те учи­ли­ща, за ко­е­то мал­чу­га­ни­те се от­б­ла­го­да­ри­ли с ще­д­ри ова­ции.

По­жъ­нал оча­к­ва­ни въз­тор­зи от де­ца­та, ве­чер­та Пе­лин, за­е­д­но със своя спъ­т­ник Рай­ко Але­к­си­ев, имал да­леч по-тру­д­на­та за­да­ча да ома­гьо­са и въз­ра­с­т­на­та ау­ди­то­рия, ко­я­то, осо­бе­но през 20-те го­ди­ни, на­ви­к­на­ла в Ям­бол да се по­я­вя­ват ма­с­ти­ти фи­гу­ри от кул­тур­ния жи­вот на Бъл­га­рия.

Рай­ко Але­к­си­ев, из­ве­с­тен не по-мал­ко с псе­в­до­ни­ма си Фра Дя­во­ло, е от раз­ли­ч­но те­с­то пи­са­тел. Ро­де­ни­ят в Па­зар­джик през 1893 г. ху­мо­рист дръпва една реч, от ко­я­то ­па­дат ша­п­ки­те на ям­бол­с­ко­то гра­ж­дан­с­т­во. По­ве­че от 200 ду­ши, твър­дят съ­в­ре­мен­ни­ци, не ус­пе­ли да вля­зат в са­ло­на, кой­то бил на­ф­ра­ш­кан ка­к­то ни­ко­га до­то­га­ва.

Ка­к­во то­ч­но са че­ли пред ау­ди­то­ри­я­та Елин Пе­лин и Рай­ко Але­к­си­ев не ни е съ­де­но да зна­ем. Да­ли сла­д­ко­ду­ме­цът от Бай­ло­во е за­лож­ил на сво­и­те Пи­жо и Пен­до или е по­се­г­нал към пре­д­с­то­я­щи­те да из­ля­зат от пе­чат раз­ка­зи от сбор­ни­ци­те "Аз, ти, той", и "Под ма­на­с­тир­с­ка­та ло­за" ся­каш след по­ве­че от 70 го­ди­ни ня­ма кой да ни ка­же.

А мо­же би то­ва не е тол­ко­ва ва­ж­но, щом пу­б­ли­ка­та на­г­ра­ж­да­ва­ла с бур­ни ръ­ко­п­ля­с­ка­ния и не­при­ну­ден смях и Елин Пе­лин, и Рай­ко Але­к­си­ев. Фра Дя­во­ло дей­с­т­ви­тел­но е да­леч по-мал­ка­та фи­гу­ра в при­с­ти­г­на­лия в Ям­бол ли­те­ра­ту­рен тан­дем, ала не би­ва да се по­д­це­ня­ва и не­го­ва­та по­пу­ляр­ност.

На твор­че­с­ка­та му сме­т­ка ве­че са ле­жа­ли ве­с­т­ни­ци ка­то "Ба­ра­бан", из­ли­зал под не­го­во ре­да­к­тор­с­т­во през 1917-1918 г., ка­к­то и "Бъл­га­ран" през 1919 г. Имал е из­ве­с­т­ност и ос­но­ва­ни­ят от Але­к­си­ев през 1932 г. ве­с­т­ник „Щу­рец“, ка­к­то и сбор­ни­ци­те му с ху­мо­ри­с­ти­ч­ни раз­ка­зи „Жа­ло­с­ти­ви слу­ч­ки“, „Ген­чо За­ва­ли­я­та“ и „Клю­ка­та“, от­дел­но е по­з­на­то и уме­ни­е­то му ка­то ка­ри­ка­ту­рист.

Об­ра­ли ова­ци­и­те на ям­бол­ци в са­ло­на на ки­но „Све­т­ли­на“, име­ни­ти­те го­с­ти съ­у­ме­ли да раз­г­ле­дат до­б­ре и гра­да, и окол­но­с­ти­те му, при ко­е­то те не­ве­д­нъж из­ра­зи­ли въз­хи­ще­ни­е­то си от "ма­те­ри­ал­ния на­пре­дък и кул­тур­ния въз­ход, ко­и­то ли­чат в Ям­бол, от ху­ба­ва­та гра­д­с­ка гра­ди­на и жи­во­пи­с­ни­те  за­вои на Тун­джа, ми­не­рал­на­та во­да и дру­ги", ка­к­то с не­при­к­ри­та гор­дост хро­ни­ки­ра ве­с­т­ник „Тра­ки­ец“.

За да ня­ма ни­ка­к­ви съм­не­ния от­но­с­но впе­ча­т­ле­ни­я­та на два­ма­та пи­са­те­ли от гра­да ни, те из­ра­зи­ли и са­мо­ръ­ч­но мне­ни­я­та си. Елин Пе­лин на­пи­сал: „За­ми­на­вам си до­во­лен и бла­го­да­рен от вни­ма­ни­е­то на ям­бол­с­ка­та ин­те­ли­ген­ция“. Рай­ко Але­к­си­ев бил още по-ще­дър към до­ма­ки­ни­те: „Един град пре­у­с­пя­ва, ко­га­то има цен­ни Бо­жи да­ро­ве и енер­ги­ч­ни гра­ж­да­ни. Ху­ба­ви­ят Ям­бол има и две­те не­ща и за­то­ва бле­с­тя­що­то му бъ­де­ще е оси­гу­ре­но“.


През годините

14 октомври 1915 г. — С манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.

14 октомври 1896 г. — В София е открито Държавно рисувално училище (дн. Национална художествена академия) с пръв директор Иван Мърквичка

15 октомври 1204 г. — В Търново пристига папска делегация, начело с кардинал Лъв, за да короняса от името на папа Инокентий ІІІ българския владетел Калоян

16 октомври 1912 г. — Започва Люлебургаз-Бунархисарската операция на 1-ва и 3-а армия. Над Одрин е извършен първият боен полет на нашата авиация от летците Радул Милков и Продан Таракчиев

18 октомври 1795 г. — Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците, заради отказа й да приеме мохамеданството. Канонизирана е за светица

18 октомври — Европейски ден за борба с трафика на хора

20 октомври 1915 г. — В Божурище е открито първото училище за пилоти  у нас

20 октомври 1955 г. — Учреден е Съюзът на българските журналисти

20 октомври 1892 г. —  Умира българският книжовник Иван Богоров



В категории: История , Горещи новини