Фокусите на балканския цирков театър


Фокусите на балканския цирков театър
Подписването на Ньойския договор
26 Октомври 2011, Сряда


Преди 87 години
След като органът на Илинденската организация – в. „Илинден”, спира да излиза, за кратко на негово място се появява в. „20 юли.



Македоно-Одрински лист”. В своя първи брой изданието публикува статия на главния си редактор – българския революционер и публицист Арсени Йовков, който понякога се подписва и с псевдонима Пейко Селички.

Той е завършил българската гимназия в Битоля и се включва още като гимназист в македоно-одринското революционно движение. В Илинденско-Пребраженското въстание участва като секретар на войводата Тасе Христов, а след смъртта на брат си Нико Йовков повежда неговата чета.

Ето какво пише той в своята публикация „Българи в Македония”, обнародвана на български език във вестника на 20 юли 1924 г.:
„Откакто бушува по балканските земи завоевателният бяс, специфично явление е за всички балкански мъже, за целия онзи хор от политици, журналисти, учени и общественици да поставят етнографията в услуга на своята политика и географията в услуга на своите икономически насоки.

По тоя начин балканската завоевателна политика е създала един своего рода завоевателен специалитет, по силата на който в името на едни или други интереси да могат народностите да се метаморфоризират за един миг, а цифрените данни за народностите да получат свойството на чудесата – от милиони да се обръщат на нула и от нула на милиони.

Така прочее европейските зрители, изправени пред балканския трагикомичен театър, виждат под магическите ръце на сценичното фокусничество ту българи към Нови пазар и Драч, ту гърци от Дунава до Егея, ту сърби от Бело-Сърбия (пардон – Бесарабия) до Тесалия и в зависимост от това – Вардарската долина продължение на Моравската, Тракия продължение на безгръбначна Гърция, а Струмската и Маришката долина – българските копия, които трябва да късат безгръбначната твар, заложила се пред българската врата.

И едновременно с тия явления из цилиндрите на балканските тия фокусници излизат ту българо-татари, ту българо-славяни, ту старо-сърби, ту българогласни, ту погърчени славяни, ту посърбени българи, ту побългарени сърби и ред още специалитети, с които един ден на Балкана бихме могли да видим и китайци, стига да можеше Китай да счете долината на Вардара за продължение на Ян-Се-Киянг.

Да, когато в политиката няма морал, когато сегашните държави считат народността за боксов артикул, не е никак чудно, че държавните канцеларии техните барабанчици – преса и наука, са цилиндровани фокусници. Ех, панаир са Балканите. Изредиха се на него и Турция, и България, и доде вече ред на Сърбия и Гърция...

...Когато днешна Сърбия отиде в Ньой, за да грабне дял от плячката, не взе ли в торбата си някое шило, което за зла нейна чест не се крие в нея, защото на всеки друм и кръстопът показва острието си? Не видя ли сръбската държава, че в името на интересите не се създава право, в  името на алчност не произлиза народност, че в името на лъжата не може да се скрие от света съществуването на българската народност в Македония!...”


През годините

21 октомври 1912 г. — В Битка при Кърджали по време на Балканската война българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България. Ден на Кърджали

22 октомври 1916 г. — Български военни части овладяват Кюстенджа (в дн. Румъния)

23 октомври 1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет – бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)

23 октомври 1915 г. — В хода на Нишката операция, Девета плевенска пехотна дивизия на Първа българска армия освобождава Ниш

23 октомври 1982 г. — Край Петрич е открит Националният парк-музей Самуилова крепост

24 октомври 1912 г. — Лозенградската операция завършва с победа за България

25 октомври 1859 г. — Княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква в Цариград

25 октомври 1878 г. — В Сливен е учредено първото в България дружество на Червения кръст

26 октомври 1185 г. — Избухва въстанието на Асен и Петър

26 октомври —Празник на българския строител



В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки