Изглед от вътрешния рейд на главната база на руския черноморски флот в Севастопол в началото на ХХ век
02 Ноември 2011, Сряда
В края на февруари и на август 1916 г. руският черноморски флот предприема опити за нападение срещу Варна,
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
използвайки корабната си авиация. Те са отбити от германските хидроплани, намиращи се във Водосамолетна станция „България“, при което неприятелят търпи доста загуби в жива сила и бойна техника.
За да предпази флотските си сили от нови загуби сред екипажите и щети на материалната част, при нанасяне на следващия си въздушен удар срещу българската военноморска база противникът използва водосамолети, базирани в хидроавиобаза, а не на кораби. Следва да изтъкнем, че към 20 юни 1916 г. морската авиация на руския флот, действащ в Черно море, включва 45 водосамолета, от които 11 са в ремонт.
Те са разпределени в 3 корабни и 7 брегови авиационни отряда. Корабната авиация е на борда на авиотранспортите „Император Александр I”, „Император Николай I” и „Алмаз”, включени в състава на крайцерската бригада, базирана в Севастопол. Те са първите авионосци в Черно море.
Водосамолетите на борда им се спускат на вода и се вдигат на палубата със специални стрели (кранове). Бреговите авиационни отряди са развърнати в Севастопол, Сухуми, Батуми и Ризе. През 1916 г. авиацията на флота започва да се попълва с по-съвършени водосамолети тип „М-9”.
Техните изпитания завършват още в началото на годината в експериментална станция в Баку. Хидропланите „М-9“ са снабдени с 4 бомбохвъргача и картечница. По летно-техническите си данни те превъзхождат английските „Санвич” и „Шорт” и френските „Фарман” и „Кордон”.
На 5 септември 1916 г. на борда на авиотранспорта „Император Николай I” от Севастопол в Румъния е прехвърлен бреговият авиационен отряд на старши лейтенант Виктор Утгоф. В състава му са включени 8 водосамолета, които са базирани на брега на езерото Сингол, на 8 км северно от Кюстенджа (дн. Констанца).
Командирът на отряда получава нареждане от щаба на руския черноморски флот да действа срещу Варна. Забранява му се да използва хидроплани за решаване на други задачи, например за въздушната отбрана на пристанище Кюстенджа. Като промеждутъчна база (т. е. площадка за кацане) се използва акваторията на езерото в Мангалия.
Обезпечаването полетите на водосамолетите там се осигурява от тралчик (миночистач) със запас от авиационно гориво и бомби. За оказване помощ на аварирали хидроплани към нос Калиакра отплават два ескадрени миноносеца и два стражеви катера. Неблагоприятното време, усложненията по организиране на промеждутъчната авиобаза, както и успешното българско настъпление забавят нанасянето на въздушен удар по Варна до 11 септември 1916 г.
Излитайки от езерото Сингол и зареждайки с гориво и бомби в Мангалия, 6 от 7-те излетели водосамолета с настъпването на нощта достигат до града и хвърлят 54 бомби. Според руски изследвания голяма част от тях се взривяват в района на хангарите на хидроаеродрума. Други бомби са хвърлени над Евксиноградския пристан и над Варна. Стоящата на котва до кея подводница U-33 не е улучена.
По време на въздушната бомбардировка нейният екипаж отразява атаката на водосамолетите с картечен огън. Според руски публикации шестте хидроплана без загуби се завръщат в базата си. Седмият поради неизправност на двигателя се приводнява в района на нос Калиакра. Той е взет на буксир от обезпечаващия ескадрен миноносец „Звонкий” с командир старши лейтенант Дорожински, но по време на буксировката потъва. Победоносното българско настъпление и превземането на Мангалия в средата на септември 1916 г. осуетяват подобни полети.
Следва да обърнем внимание на факта, че бомбардировката на Варна е извършена през нощта. Така неприятелят ограничава възможностите за ответно противодействие. Това обаче става за сметка на точността на нанесения въздушен удар, която е снижена значително и на практика намалява ефекта му.
Независимо че приложената тактика от руските летци затруднява действията на противовъздушната отбрана, тя дава енергичен отпор на противника. Според нашия изворов материал нападението му продължава от 21,15 ч. до 21,50 ч. на 11 септември 1916 г.
В девет и половина вечерта зенитните артилерийски взводове, разположени при Арап чешме и Грозд, миноносците, подводниците в Евксиноград и бреговите части, предупредени по-рано, откриват шрапнелен, картечен и пушечен огън по осветените от прожектори неприятелски водосамолети. Архивните ни документи свидетелстват, че два от тях са повредени от стрелбата, като единият пада край Калиакра, а другият достига до Мангалия.
Първият е изхвърлен на брега край носа и части от него са пренесени във Варна. Вторият каца край Мангалия и според разказа на местни жители е пренесен по суша до руската водосамолетна станция Текир гьол (на брега на езерото Тузла). Тези факти опровергават изразеното в наши публикации мнение, че при отразяването на този авиационен удар противосамолетните български батареи не били ефикасни.
В тях изобщо не се отбелязва фактът, че за отблъскването на въздушния неприятел се използват прожектори. Разбира се, остава само да гадаем от чия стрелба са повредени хидропланите на противника – на зенитната артилерия, подводниците, миноносците или бреговите части. Все пак, имайки предвид, че прожекторите са били инсталирани около батареите, по-вероятно е артилерийският огън да е поразил водосамолетите.
Описаният по-горе епизод, илюстриращ действията на руската морска авиация и българската противовъздушна отбрана на 11 септември 1916 г., документира явно разминаване между данните, цитирани в руските изследвания, и фактологическия материал, съдържащ се в нашите архивохранилища по отношение на загубите, понесени от противника при въздушното му нападение срещу Варна.
Предвид характера на информацията от нашите документални фондове тя следва да се възприема като по-достоверна, тъй като в дадения случай истинността на конкретното донесение винаги би могла да се потвърди или опровергае от наличието или отсъствието на веществени материални свидетелства (частите от водосамолета, пренесени от Варна).
Същевременно информацията от руските изследвания щеше да се възприеме също толкова достоверно и да не буди съмнение, ако в нея се упоменаваше, че при буксировката на водосамолета, приводнил се (по технически причини) край Калиакра, скъсване на буксирното въже е станало причина той да бъде изоставен.
Тогава е логично да се допусне, че е разбит от морското вълнение и негови части са изхвърлени на брега. Както бе отбелязано обаче, в споменатата публикация е посочено, че водосамолетът е потънал, което явно се опровергава от съществуващите веществени доказателства. Очевидно се налага изводът, че в случая за достоверни следва да се приемат сведенията, съдържащи се в българските архивни източници.
В руското въздушно нападение срещу Варна на 11 септември 1916 г. участва почти целият брегови авиационен отряд на ст. лейтенант Виктор Утгоф, базиран край Кюстенджа. Ефективността от извършената бомбардировка е нищожна. Подводниците и хидропланите – цел на неприятелския въздушен удар, остават невредими.
Същевременно в резултат на умелото противодействие на българската противовъздушна отбрана, са поразени и извадени от строя два водосамолета на противника, като загубата на единия е безвъзвратна. Този резултат говори за добър синхрон между действията на прожекторната команда и зенитната артилерия при отразяване на руския удар.
Следва да отбележим, че ако през Втората световна война прожекторните части са вече съставен елемент от противовъздушната отбрана и от адекватните им действия до голяма степен зависи отразяването на нощните авиационни нападения, то тяхната дейност през Първата световна война е несъмнено тактическа новост в борбата с въздушния противник.
В този смисъл използването на прожектори като важно звено от противовъздушната отбрана на крайбрежието и флота, доказала своята бойна ефективност в отразяването на нощния въздушен удар срещу единствената ни военноморска база, е принос към българското военно изкуство. Командването на Варненския укрепен пункт и черноморския флот демонстрират напредничаво мислене в организацията на противовъздушната защита и показват на дело, че са съпричастни към съвременните постижения във военното дело.
Приложеното новаторство по отношение използваните тактически прийоми в отблъскването на атаката на руските водосамолети срещу Варна е свидетелство за модерен подход към отбраната на важни брегови обекти, който е в съзвучие с новостите в световното военно изкуство по онова време.
