Избори 1946 г. Гласува вождът на световния пролетариат
02 Ноември 2011, Сряда
Преди 65 години Покрай разбеснелите се в края на изтеклата седмица изборни страсти,
решихме да се почоплим в пожълтелите архиви, откъдето изровихме позабравени факти от миналото. Така попаднахме на книгата „Спомени“ на Петър Семерджиев, която разказва за начина, по който комунистическата партия фалшифицира безогледно изборите за Велико народно събрание в далечната 1946 г. - само две години, след като грабва властта в ръцете си.
По време на тези събития авторът на изданието е партиен секретар на БКП в Сливен. Наистина любопитно четиво, още повече все още сме на изборна вълна, тъй като ни предстои в неделя пак да се наредим пред урните, за да приключим окончателно с вота си за президент и местна власт тук-таме.
„Най-напред бяха предприети мерки за арестуване и интерниране на опозиционни деятели, включително и между кандидатите за народни представители, като се търсеха най-различни поводи, за да бъдат обвинени и да бъдат приложени административни мерки по отношение на тях. И колкото повече наближаваха дните до изборния ден, толкова повече се засилваха и репресивните мерки.
И след като кандидатските листи бяха оформени окончателно, след като стана ясно, къде, какви кандидати ще се състезават на изборния ден, от партийните организации и от органите на вътрешното министерство, бяха взети такива мерки и бе създадена такава обстановка, каквато в България никога не е съществувала...
Побоищата приемаха повсеместен характер. Не остана опозиционер, който проявяваше активност в ръководството на опозиционната дружба или на опозиционната организация, обявен за застъпник или кандидат, на който да не му бъде нанесен побой...
Някои от тях бяха бити така, че в деня на изборите те не можеха да станат от леглата. Пример за това е Слави Нейков, който след побоя през време на изборите емигрира и почина в Париж като емигрант. Той беше активен деятел на земеделския съюз, застанал на страната на опозицията. Пак там, в Новозагорско, беше и случаят с кандидатката за народен представител от листата на опозицията Людмила Славова.
Тя беше един от секретарите на социалистическия младежки съюз и бе кандидат за народен представител в Новозагорска околия. За да осуетят нейната предизборна агитация в околията, няколко дни преди изборите тя беше отвлечена и изнасилена от пет души, начело с кмета на село Кортен, Георги Бузуков. И едва са могли да я докарат до жп гарата в Сливен, за да си замине за София. По-късно тя загина в килиите на Държавна сигурност.
В деня на изборите бяха предприети абсолютно всички мерки, които да гарантират: ако избирателите не гласуват за БКП или приобщените към нея от другите партии на ОФ, то въпреки това да се покажат такива резултати, които да бъдат в полза на партийните кандидати.
Първо, осигуряваше се, на повечето места, бюро в избирателната секция с председател комунист, често дори от изпратените от града хора, защото те получаваха документ, че в деня на изборите се намират в селото и следователно са избиратели в самото село, в което са изпратени като партийна команда.
Те предвидливо подготвяха бюлетини, с които да заменят тези в пликовете на ония хора, които бяха определени по предварителните проучвания, че не са сигурни и най-вероятно ще гласуват за опозицията; или да скрият техните пликове и да поставят други. Бяха подготвили достатъчно много пликове с бюлетини на партийните кандидати така че вечерта при преброяването на бюлетините да заместят опозиционните бюлетини с правителствените бюлетини.
В едно село бяха стигнали дори до там, че над стаичката, където избирателят отива да вземе плик и да постави бюлетината, пробили дупка на тавана, за да гледат кой избирател каква бюлетина взима.
И бяха използвани най-различни средства за фалшифициране на резултатите. А окончателно, разбира се, въпросът се решаваше вечерта при преброяването на бюлетините. Най-големите фалшификации са извършени именно при преброяване на бюлетините.
Въпреки всичко, резултатът от тези избори не беше в полза на комунистическата партия. Официално обаче бе обявено, че тя е получила болшинство”.
През годините
28 октомври 1912 — Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция по време на Балканската война
29 октомври 1912 г. — Български самолет бомбардира старата гара Караагач на Одрин, която става първият обект в историята, бомбардиран със стратегическа цел
29 октомври 1395 г. — В Никопол умира цар Иван Шишман
30 октомври 1869 г. — В Браила е основано „Българско книжовно дружество“, което през 1911 г. прераства в „Българска академия на науките“
31 октомври 1869 г. — Основан е Българският революционен централен комитет
31 октомври — Международен ден на Черно море
1 ноември 1900 г. — Започва да функционира първата у нас водноелектрическа централа „Панчарево“, захранваща първоначално 600 лампи, които осветяват София
1 ноември 1909 г. — В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители
1 ноември 1944 г. — Създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“
1 ноември 1892 г. — Умира българският енциклопедист Иван Богоров
1 ноември — Ден на народните будители
3 ноември 1989 г. — В София се провежда шествие в подкрепа на подписката против проекта „Рила-Места“, внесена от ПК „Екогласност“ в парламента, което се явява първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България
