Корифеят на българската сцена се ражда край реката
Крюстьо Сарафов
16 Ноември 2011, Сряда
Кръстю Сарафов е сред колосите на българския драматичен театър.
Автор: Огнян Стамболиев
От великата плеяда, сред която блестят имената на Васил Кирков, Адриана Будевска, Сава Огнянов, Златина Недева, Иван Димов, Марта Попова, Матей Икономов, Георги Стаматов. За наш срам, днес твърде рядко си спомняме за тях, понякога забравяме дори годишнините им.
Тази година например се навършиха 135 години от рождението на великия трагик и неизчерпаем комик Сарафов, което така и не бе отбелязано подобаващо. А той е един артист, който може да бъде наречен апостол на българския театър, който години наред се раздава докрай, при това без остатък, на българските сцени не само в столицата, но и в цялата страна.
Кръстьо Сарафов се ражда на 6 април в годината на Априлското въстание – 1876, в гоцеделчевското село Либяхово. Ето какво пише за своето раждане самият той:
„Когато майка ми била в положение на девет месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но започват родилните мъки. Тя се сбъркала какво да прави при това положение – започнала бърже да ги прибира, задява се с тях, макар че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката”. Когато Кръстьо е на дванадесет години, семейството се премества в София.
„Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и упорито магаре. Бях облечен с износени шаячни дрехи. Тогава и наум, разбира се, не ми е минавало, че някой ден ще стана артист, че ще доживея петдесетгодишна сценична дейност”, пише по-късно самият той.
По това време в центъра на все още ориенталската ни столица в една дъсчена барака се подвизава единственият в града театър „Зора” с директор Борис Пожаров. От първия ред със сияещи очи юношата Кръстьо Сарафов следи играта на артистите.
Това прави голямо впечатление на Пожаров и на една репетиция го повиква да замести отсъстващ артист в ролята на Спиро Македонски от пиесата на прочутия навремето русенски драматург и преводач Тодор Хаджи Станчов „Стефан Караджа”. След няколко дни, на 6 януари1891 година, когато Кръстьо все още няма навършени петнайсет години, е неговият дебют на сцената...
Но когато дядо му, архимандрит Харитон – един много строг и суров мъж, научава, че Кръстю се е „маскарил в театрото” като „карагьозчиья”, заключва пътната врата и нанася такъв жесток бой с патерицата си на невръстния артист, че накрая полумъртъв го захвърлят в мазето, въпреки протестите и сълзите на майка му. След като се съвзема в нейните прегръдки, напердашеният дебютант избягва от дома си. Той отива направо при Борис Пожаров в „Зора” , който го поема под крилото си и го прави артист.
Като млад Сарафов е бил строен, с хубава фигура, сценично, изразително лице, руси коси, сини очи и приятен глас. Не случайно Адриана Будевска твърди, че е бил единственият съперник на красавеца Васил Кирков. И Пожаров, който става негов покровител и настойник, му поверява хубави и големи роли, като го назначава за артист в амплоато на „млад премиер-любовник”. Така се зареждат роля след роля в десетки пиеси от българската и световната класика. И Сарафов става първи артист на Народния театър.
За да остане след това на сцената повече от половин век и пресъздаде над двеста образа, някои от които и днес са ненадминат връх в сценичното майсторство. Неговата игра е сравнявана с тази на най-големите европейски артисти от онова време.
През 1937 г. обаче, след турне на театъра в чужбина, е неочаквано уволнен от Народния театър, заедно с колегата си Георги Стаматов. След това Кръстьо Сарафов се разболява тежко, дори за известно време изгубва разсъдъка си. И едва след намесата на приятели, които изпращат телеграма до Двореца, цар Борис III го връща на работа.
Освен темпераментен артист, Сарафов е бил и всепризнат любовник, особено на млади години. Имал е доста сантиментални връзки и се е женил цели четири пъти. Всеки път за актриси – млади и красиви! Първата се е казвала Донка Иванова Гюзелева. Обичала го е много и му е родила 3 сина.
Донка Сарафова също започва да се изявява като актриса, макар че докрай остава в сянката на своя голям съпруг. После двамата създават „Свободен театър” и пътуват на турнета из цялата страна, но през 1904 г. отново се връщат в Народния. След 21 години брак, Сарафов я изоставя и заминава в творческа командировка във Виена.
След известно време се жени втори път за своята млада и красива студентка Ирина, а след нея още два пъти – за актрисата Рада Сарафова от Пловдивския театър и за прочутата Марта Попова от Народния театър. Все хубави и талантливи жени. Но самият той, макар да се жени за актриси, често пъти казвал, че в семейството не бива да има двама артисти, като това особено се отнася за жената!
Кръстю Сарафов играе непрекъснато почти до смъртта си, като умира на 73-годишна възраст през 1952 г. Името му приема Висшето театрално училище, днес НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”.
