И заспал народът ни дълбок сън...


И заспал народът ни дълбок сън...
Първият (Котленски) препис на „История Славянобългарска” от св. Паисий Хилендарски, направен от св. Софроний Врачански през 1765 г.
16 Ноември 2011, Сряда


Преди десетина дни доста вяло почетохме Деня на народните будители. Честванията протекоха някак си казионно,



без кой знае каква тържественост. А учениците просто отчетоха още един почивен ден.

През 1941 г. по този повод списание „Другарче” излиза със специално издание, озаглавено „Будители и борци за народна свобода” от К. П. Домусчиев, в която с кратки очерци са представени животът и делата на най-изявените дейци на българската пробуда.

Книжлето е предназначено, както пише на задната му корица като „безплатен подарък на всички абонати на детското списание, за да се запознаят с живота на будителите и борците на нашата свобода и да обичат България, както те са я обичали”! В предговора се отбелязва:
„Срамно ще е за всяко българче да не знае какви са тия „будители”, кои са те и защо им се отдава такава голяма почит от цял народ.

Българският народ бил покорен и напълно завладян от турците към 1396 г. Най-напред турците избили по-будните българи, та да остане народът без водачи. Затворили училищата, превърнали църквите в джамии, изгорили българските книги и започнали насила да потурчват българския народ. Гърците пък от своя страна добили преднина, назначили навсякъде из България свои попове и учители – гърци, които от своя страна се мъчели да погърчат българския народ...

Изпаднал българският народ в отчаяние, лека-полека изчезнал от паметта му споменът за славното минало на българската държава. Нямал на ръка български книги да чете и се просвещава, забравил българското писмо и четмо, загубил народното си съзнание. Само народните песни, предания, разкази и легенди смътно му напомняли понякога за славното минало на българския народ и от тях разбирали, че някога и българите са имали своя държава. И заспал българският народ дълбок сън...

Минали повече от 300 години в робство. По градовете българите вече се срамували да се наричат българи – почнали да се гърчеят. Чужденците, които пътували из турските земи, минавали през нашите градове и чували да се говори само гръцки и турски...

Така бавно и незабелязано щял да изчезне българският народ от лицето на земята, ако по едно време не се появили българи, които започнали да го будят от дълбокия робски сън. Отначало тия будители били малцина – броели се на пръсти, но с течение на времето постепенно се увеличавали. Те виждали, че една част от народа е забравил своята народност и така ако върви, българският народ постепенно бавно, но сигурно ще се претопи и ще изчезне като народ.

И започнали тия малцина съзнателни българи да будят своя народ от робски сън. Едни го будели с перо – пишели книги, отваряли читалища, църкви и училища – просвещавали го. Други пък с оръжие в ръка го подканяли чрез бунтове и въстания да се освободи от своите поробители. Един Светогорски калугер, по име Отец Паисий, написал в 1762 г. първата българска история. Тая малка книжка направила много нещо за свестяване на българския народ...”


През годините

13 ноември 1912 г. — Балканската война: Българските войски влизат в Дедеагач

14 ноември 1878 г. — По силата на Санстефанския мирен договор в Северна Добруджа е въведено цивилно румънско управление

14 ноември 1885 г. — Начало на Сръбско-българската война

14 ноември 1943 г. — Състои се първа бомбардировка на София от британско-американската авиация по време на Втората световна война

15 ноември 1990 г. — 7 Велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България

16 ноември — Международен ден на толерантността

17 ноември 1912 г.  — Начало на Чаталджанската операция в рамките на Балканската война

17 ноември 1827 г.  — Роден е българският поет, писател и фолклорист Петко Славейков


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки