За кой ли път препрочитах шедьовъра на Арчибалд Кронин „Цитаделата“. За кой ли път с колегата Андрю Менсън
прегазвах дълбоките снежни преспи за посещения на спешни адреси. Но докато неговите стъпки отекват през късния октомври на 1921 г., аз газех снега през зимните нощи на 60-те години, за да се изправя сега пред преспите на 2011 г. Днес обаче те вече не са от сняг, а са камари от човешка жестокост, егоизъм и нечувано сребролюбие. И затова отново реших да измина пътищата на житейската истина, която се оказа непроменена от времето на д-р Менсън до наши дни.
1922-1927 г. Арчибалд Кронин, „Цитаделата“: „Какъв чудесен идеал бе тази група работници, които контролираха медицинските услуги на цялата общност за доброто на своите другари – работници. Но това беше само идеал. Те бяха твърде предубедени, твърде невежи, за да могат прогресивно да ръководят такава система...“
2005-2011 г. проф. Димитър Шойлев, в. „Кво вадис“: „Как вижда (министърът, б.а.) функциите на бордовете, които съществуват към болниците? Ако направи един анатомичен разрез на състава им, ще види, че компетентните хора в тези бордове са не повече от 10 на сто. Останалите са администратори, за които се търсят начини да им се подобри материалното състояние“.
1927-1930 г. Арчибалд Кронин, „Цитаделата“:
„Години наред блеем жално за ужасните условия, при които работят сестрите, за мизерните подаяния, които им плащаме... Но ще се опитам да престана да мисля за пари, за материален успех. Той не може да е доказателство, че си добър лекар. И защо, защо трябва човек да печели от страданията на човечеството?“
2011 г. д-р Дечо Дечев, директор на Университетска клиника „Св. Иван Рилски“: „Неврохирург взел 310 000 лева за година при половин работен ден... Възнаграждението е впечатляващо на фона на протестите, и то заради намалени работни заплати... То е формирано от приходите от работна заплата, от клиничните пътеки и тарифата за избор на екип“.
1927-1930 г. Арчибалд Кронин, „Цитаделата“: „Няма да повярваш какви удари имам напоследък... По 3 гвинеи за инжектиране на дестилирана вода. Наскоро една пациентка дойде за ваксинацията си, а аз бях забравил да поръчам тази проклетия и вместо да я разочаровам, й ударих едно Н2О... Не можеш си представи каква златна мина е тази старица за нас. От нея съм измъкнал цели кюлчета злато... Какво да кажем за продажността? Безполезни лечения, от които лесно се печелят пари, ненужните операции, сумати безполезни псевдонаучни препарати – не е ли време да се откажем от всичко това?... Никога не можем да помислим за прогрес, за промяна в системата“.
2011 г. Доц. д-р Атанас Щерев, сп. „Здравен мениджмънт“: „Днес вече не съществува системата „Семашко“, (която преди 22 години осигуряваше абсолютно за всички безотказно, безплатно и профилактично здравеопазване, б. р.)... Трябва да се говори не за цена изобщо за определена дейност, а за касова цена... Това не е реалната себестойност на дадена медицинска услуга при пазарни условия. Реалната себестойност на услугата плюс възможната за даден пазар печалба е пазарната цена на услугата“.
Ами това е. Наивници за овладяването на крепостта-цитадела на здравеопазването не са липсвали и преди, и сега... Коментарът е излишен.
