През изминалия сезон – есен 2011 г. – работата на екипа бургаски археолози от Регионален исторически музей
Автор: Милен Николов Цоня Дражева РИМ – Бургас
бе съсредоточена на 1 километър югозападно от крепостта край Русокастро, известна като Червената крепост. За поредна година разкопките бяха финансирани от Община Камено и фондация „Русокастрон”. В този район в продължение на десетки години местното население е добивало строителен материал от меката песъклива скала, която лежи под почвения пласт, като въпросната дейност е извършвана дори и с багер. Следствие на това са изкопани три големи рова.
В профилите на най-южния от тях се открили многобройни вкопани съоръжения. След подаден сигнал от местното население посетихме обекта и установихме, че теренът попада в голям средновековен некропол с площ, надхвърляща 100 дка. След разриването на гробовете в профилите, многобройни диви животни като мишки, язовци и др. започвали да изкопават дупки в меката пръст. Затова и теренът беше осеян с човешки кости.
Подобно състояние на останките не можеше да продължи и взехме решение да разчистим повредените гробни съоръжения.
В процеса на работа установихме, че „вечните жилища“ в некропола са на две нива. Първото, по-ранно ниво, е представено от гробове, изсечени в меката скала на различна дълбочина – от 1 до 1.3 м.
Гробните ями са правоъгълни и трапецовидни, с големи размери, достигащи до 0.8 м ширина и 2 м дължина. Мъртвите са положени по християнския обичай – с глава на запад и ръце, скръстени на гърдите. Инвентар не беше открит, но в пръстта се намериха отделни фрагменти керамика от края на Х – ХІІІ в. В отделни случаи краката на мъртвите са били връзвани.
Този обичай се практикувал с цел да се обезвреди мъртвецът, да не вампиряса. Необичайни за Средновековието обаче са физическите показатели на погребаните. Според измерванията на скелетите приживе мъртъвците са били много едри хора, с ръст около и надхвърлящ 1.8 м.
В същото време, когато некрополът е функционирал като такъв, на територията му са вкопани и многобройни ями. Те са с кръгъл отвор и кръгло равно дъно, а формата им е най-често бъчвовидна или яйцевидна. Това са големи съоръжения, дълбоки до 2.05 м и с диаметър до 1.6 м. Вкопани са в скалата, като повечето от тях са с допълнително изгладени стени. Ямите са запълнени най-често с пръст с много пепел и въглени, от което пръстта е добила сив цвят.
Откриват се нарядко животински кости. В пръстта има доста керамични фрагменти от трапезна и кухненска керамика, включително такава, украсена в техника сграфито. Попаднахме и на парчета железен шлак, както и малки железни фрагменти от ножчета, железни пластинки, главички от пирони и др. В една от ямите намерихме железен връх на стрела. В някои от случаите ямите прерязват гробните легла, но в други гробните съоръжения нарушават ямите – достатъчно убедително доказателство, че тези структури са едновременни.
Очевидно при изкопаването на гробовете и ямите се е попадало на по-ранни гробни съоръжения. Бяха регистрирани два такива случая, в които костите от по-ранното погребение са събрани и препогребани в малка яма, вкопана отново в скалата.
Второто ниво се характеризира с гробове, изкопани в пръстта на дълбочина 0.25 – 0.4 м. Там бяха разкрити 5 погребения – и петте на деца на възраст до 5-7 години. Ритуалът също е християнски. В два от гробовете открихме обеци – две халки от усукани медни нишки. Гробовете от това ниво лежат над гробовете и ямите от предходното и са по-късни. Те се датират в ХІV в.
На 400 м североизточно има следи от огромно по площ селище, надхвърлящо 200 дка. Некрополът принадлежи именно на него, като това е и най-голямото поселище–сателит в околностите на крепостта Русокастро, разположено само на 600 м югозападно от нея.
На този етап от проучването може само да се каже, че съчетанието на гробове с ями през Средновековието е твърде необичайно. Некрополът е свещена територия, която се използва само за погребение. Документираната при разкопките практика противоречи на християнския култ и показва един непознат обичай, който очевидно няма връзка с традиционната християнска обредност. Изглежда, че ямите показват култова практика, свързана с погребаните, но дали това е поменален обичай не може да се каже с категоричност.
Интерпретацията се затруднява от факта, че подобна практика почти не е известна досега. До известна степен ситуацията напомня на открития още в началото на 80-те години на ХХ в. средновековен некропол при момчилградското село Седларе. Този паметник в продължение на много години е проучван от софийския археолог Катя Меламед. Открит е некропол, в периферията и западно от който се развива голямо ямно поле.
Те са датирани от периода ХІ – нач. на ХІІІ в. Ямите са с диаметър и дълбочина, които не надхвърлят 1 м. Пълнежът им е подобен на този от ямите от Русокастро. Забележително е, че при отворите им в Седларе има камъни и железни предмети. Това, заедно с опалените камъни и въглени в пълнежа им, кара Катя Меламед да предположи практикуването на обичай за прогонването на злите сили и предпазване от болести. Въглените символизират огъня – стихия с мощна пречистваща функция, а желязото е силен апотропей от най-древни времена, предпазващ от болести и зли сили.
Идеята за ямите е твърде древна и обикновено се свързва с хтоничното, подземното царство на мъртвите. Неслучайно в единадесетата песен на „Одисея” е описано как героят Одисей изкопава ров, в който налива вода, вино, мляко и мед; също така и принася в жертва животни. След тези действия душите на мъртвите дошли, за да получат своя дял от даровете.
Но дори и в още по-древни хититски (не хетски!) текстове от Мала Азия се говори за подземни божества, култ към които се практикувал в ями. В България ями се откриват още от края на бронзовата ера, а през късножелязната епоха са разпространени не само в тракийските земи, но и в Румъния, Молдова, Южна Украйна, Крим и дори на Таманския полуостров.
Подобни паметници изчезват около началото на І в., а през ІІ-ІІІ отново се появяват на отделни места. Но това са съоръжения, които нямат нищо общо с ямите от Русокастро, датирани от ХІ-ХІІІ в. Не може да се говори за никаква приемственост – приликите са единствено формални.
В края на археологическия сезон разкритите структури – 10 гроба и 14 ями, бяха защитени с предпазни покрития, а останките от мъртвите са положени в костницата на крепостта Русокастро.
