Пустеещата земя в България намалява, но намаляват и инвестициите в селското стопанство
17 Декември 2011, Събота
Най-бедната страна в ЕС – България, ще получи най-малко пари за земеделие в периода 2014-2019 г.
Автор: Илияна Христова
Това показват документи от Брюксел, с които „Десант” разполага. Разпределението на средствата противоречи на принципите, чрез които съюзът ги отпуска.
Обикновено на закъсалите се дават повече пари. Но данните красноречиво онагледяват чии политици са защитили по-добре националния интерес в договарянията.
Изчисленията на Европейската комисия показват, че през 2014 г. българските земеделски производители ще получат 1.6 млн. евро чрез директни плащания.
През 2015-а сумата ще е 5.9 млн. евро, в следващата – нараства почти двойно до 13.5 млн. лв. В последните три години от периода за България са предвидени 13.6 млн. евро.
Данните не бива да ни радват.
Румъния, с която влязохме едновременно в ЕС, през 20,4 г. ще получи 4 млн. евро, т.е. почти три пъти повече от нас. До 2019 г. плащанията за нея се увеличават на 15.4 млн. евро, което пак е повече от България. Това, което румънците нямат, е зедемелският министър Мирослав Найденов, който непрекъснато се хвали как интересите на нашето селско стопанство са защитени в Брюксел.
Много по-добри са условията и за Гърция. Въпреки харченето, кризата и дълговете, земеделските производители от южната ни съседка ще се облажат 38.3 млн. евро през 2014 г –
30 пъти повече от България.
По-нататък средствата за тях леко спадат, но пак са над 30 млн. евро на година. Цифрите за Гърция показат, че за страна, в която хората защитават активно правата си, пари винаги ще се намерят.
Повече от нас ще вземат и испанците – 18-19 млн. евро. Приблизително колкото българските земеделци за шестте години ще получат холандските. Най-много пари за земеделие прибира Великобритания (около 90 млн. евро на година), а най-малко – Дания (по 100 000 евро годишно).
