Още преди век и половина Цани Гинчев обръща внимание: „Нашата история е изкуверчена, защото е писана от чужденци"
Автор: Борис Цветанов
Дори и в наше време се приемат за чиста монета фалшиви византийщини, малко шум за нищо вдигаме срещу Скопие, но традиционно зъб не обелваме за румънските измишльотини. Не се намери историк да удари по масата, за да се спре с лъжата, че Второто българско царство било влашко- българско. Още професор Милетич, както и Владимир Дякович в „Българска Бесарабия” са доказали, че „ромъните до турското нашествие остават неизвестни за европейския югоизток”.
Още не е изяснено недомислието на византийски хронисти, че Асен и Петър изчаквали обявяването на въстанието „власите”, които се „бавели”. В самите византийски източници Ана Комнина, Кекавмен, както и поетът Йоан Карталес определят власите като селяни-пастири без оглед на националност, които излизали с овцете си през пролетта в планините и се връщали в низините през зимата.
Едва след векове асимилаторската политика на северната ни съседка внася в термина етническо съдържание. Има и друго тълкуване на „власите”, обосноваващо се с грешка в преписването – става дума за „вльсви”, жреци, шамани, до които са се допитвали ръководителите на бунта.
Ана Комнина казва още, че в земите отвъд Дунава най-вече българи живеели.
Неоспорим факт е, че през Първото българско царство днешните румънски земи са били български. Както и че там намират убежище хиляди българи по време на византийското владичество. По времето на цар Калоян започва целенасочено изпращане на представители на висшата аристокрация – воеводи (областни управители), за възстановяване на българските владения, жертва на набези на татари, кумани и маджари.
Давала им се е титлата „бесараб” като се прибавяло още и „господар всей земли Угровлахiйской”, пише Юрий Венелин, като отбелязва, че се добавяло също и „по Милости Божие”, а след „Божие” задължително се пише и върховната светска власт – в случая „и Йоан”, което е записвано „И Иwанна” (Йоан, Йоаница, Калоян). Но понеже – изтъква Юрий Венелин, – всяка титла почнали да я употребяват съкратено, останало само Iw (говоримо „ив”).
Такава титла имал дядото на най-прочутия вампир в световната история Влад Дракула – прието е, че се е казвал Иванко Бесараб, но като имаме предвид гореписаното, според нас става дума не за име, а за титла. Логичен извод от прекалено многото Иванковци (включително Иванко Добротица) от онова време.
Нека добавим още факти. Езикът, отбелязва професор Милетич, на който „се пише в канцелариите на войводите, издаваните грамоти са били на жив български език и служат сега на българското езикознание за историята на българския език”. Дори румънски професори, като Богдан, приемат, че Влашкото войводство, Добруджа и Молдова са били български области.
Никой не отрича че официалният език – държавнически, църковен, книжовен, е бил български, че се е пишело на кирилица, която била заменена с латиница едва в средата на деветнадесети век.
Не трябва да се забравя, че дори и в наше време, след векове асимилация, всяка седма дума в румънския език е българска. Това недвусмислено говори за народността на населението, което едва след края на шестнадесети век, когато започва масово слизане от Карпатите на власи (вече в етнически смисъл) започва романизиране на населението.
Да си припомним и известния „Каталански атлас” от 1376 година, където днешните територии на Румъния и Молдова са записани като "Bulgaria". А ето и последният гвоздей в ковчега на румънските фалшификатори – румънският архиепископ Мелхиседек след Освобождението посещава Търново и се удивлява, когато вижда на колоната с Асениевия надпис знак – волска глава, заобиколена с гирлянда, а между рогата – цвете. Той съобщава, че това е точно копие на герба на Молдова. Изказва се мнението, че вероятно това е бил фамилен герб на български царе.
Странно е как на този неизчерпателен фон дори и у нас най-прочутият вампир в световната история продължава да бъде смятан за влашки владетел, дори за основател на Влашкото княжество.
За съседите на тази измишльотина (че бил вампир) на ирландския писател Брам Стокър може би е донесла милиард евро от туристически тарикатлъци – само за Дракула ленд край Букурещ са хвърлени над 40 милиона евро, за замъка Бран край Брашов, в който всъщност Дракула преспал една единствена нощ – над 20 милиона евро, за 130 евро на ден по интернет може да се заяви пътуване до Дракула тур и пр.
Чуждопоклонничеството у нас взема дори странни излияния от рода на ония, за което поетът бе казал „глупци, що не знайте позор ли е, или слава”. Бил преспал графът вампир в Свищов, народили му се наследници, днес в сума ти свищовлии тече кръвта на вампира, една от неизброимите гадателки, врачки и не знам какви, някоя си Гергана даже твърди, че имала шавлива прабаба, която живеела около замъка Бран (демек баш пък нея ще да е набарал вампира, прекарал една нощ там)... и т.н.
Ние не приемаме, че историческият Влад Дракула е бил вампир. Не е бил и граф. Не приемаме и прозвището като Син на дявола. На румънски дракул може и да означава дявол, но произходът на прякора вероятно е съвсем друг. И досега на езика на старите българи в Хиндокуш и Памир е запазена думата дракул, има я и като диалектна дума в Родопите, смисълът й е „нещо, което драска”.
Редуцирана е от китайците като дракон. Значението му се покрива с българската дума хала. Йордан Вълчев смяташе, че името Калоян идва от „халата Йоан”, а не от „кало” – хубавия. Като отсеем колорита около легендите за Дракула, напълно може да се съгласим, че имаме още една хала в българската история.
Възможно е обаче и друго тълкуване – Дракул да е редуцирано лично име Рахо, Рахул, давано главно в аристократичните среди в ония времена. От там идва и наименованието на крепостта Раховец край Търново, а не от думата орех.
Иначе историците са единодушни, че дядо на Дракула е бил Иванко Бесараб. Той е бил търновски аристократ. Вероятно от царско коляно, защото неговата дъщеря Теодора е първата съпруга на цар Иван Александър. От техния брак е Иван Страцимир, имали са още двама сина и дъщеря. Запомнете царствените корени на Влад Дракула, защото те обясняват много от случилото се по-късно.
Бесараб слага край на хегемонията на татарите и възстановява значителна част от българските земи, както пишат Бистра Цветкова и П. Ников. След време, когато „рухва авторитетът на царете”, както пише Владимир Дякович (става дума за „модата” владетелите да се обявяват за независими, когато се оформя не само Видинското и Търновското царства и Добруджанското деспотство, но и още и Прилепското кралство и Велбъждското княжество, б. а.), вероятно и наследниците на Бесараб да са се обявили за независими.
Във времето, когато в Рим решават, че католическа Европа трябва да се защити от турските нашественици, папа Евгений ІV решава да се организира нов кръстоносен поход. Честта да го оглави се пада на двадесетгодишния Владислав Ягело, крал на Полша и Унгария. През 1443 година той повежда 40-хилядна армия от поляци, унгарци, чехи, хървати, според историците – и румънци, но ние знаем, че става дума за българи. Към тези бойци се присъединява с 4000 бързоподвижни войници и Влад Дракула. Турските войски са разбити при Ниш, войската стига до Златица, но е спряна от лошата зима.
На следващата година походът срещу Цариград продължава. Влад Дракула взема участие, за да възстанови българското царство, над което по международните закони има правата. Ценни сведения за това се откриват в „История на Владиславското царство” от италианеца Филип Буонакорски – политически емигрант, натурализиран поляк под странно защо българското име Калимах.
И за него, както и за много полски хронисти от онова време, българската тема е много близка. Ще споменем само Ян Длугош, който пише за българи участници в рицарски турнири през 1412 г. в Буда, за полската принцеса Виола (1204-1251) – иначе българка, баба на крал Казимеж Велики, и др.
В сказанието на Калимах е проследен пътят от Видин до Свищов, триумфът на Владислав и Дракула. Сред най-ценното там е една на пръв поглед странична случка. В село, наричано от Калимах Сулло (името му остава загадка, но в исторически извори река Дунав е наричана Суло) „българката Фекуза –одъртяла, но много опитна и сръчна в отгатването на бъдещето” предсказала с пълни подробности какво ще стане по пътя от Свищов до Шумен и Варна и в решаващата битка.
Предсказала гибел за водачите... Ягелочек махва с ръка, но добре познаващият шаманските възможности на гадателите Влад Дракула разбира всичко и се отказва да продължи, подарявайки на Владислав елитен жребец. От Свищов Влад Дракула изпраща малък отряд до крепостта Раховец, косвено доказателство, че може би родовите му корени са именно там.
Смятаме за силно преувеличено това, което се говори за вампиризъм, кръвопийство и пр. Не вярваме и в смъртта по вампирски – с кол в гърдите, с отсичане на главата и какво ли не. Вярваме обаче, че Дракула е бил последният владетел от царско коляно, надявал се да възкреси българския престол.
