Първият художествен портрет на Христо Ботев се появява в стенен календар за 1877 г., само няколко месеца след героичната му смърт.
Той е издаден от бъдещия опълченец Танас Киров и е отпечатан в печатницата на Централното българско училище в Болград, Бесарабия, навярно по инициатива на близкия приятел на Войводата и един от неговите първи биографи Киро Тулешков.
Образецът е взет от традиционните календари, които преди това издава самият Ботев, отбелязвайки в тях като народни светци загиналите за отечеството революционери, съответно Хаджи Димитър и Васил Левски за годините 1875 г. и 1876 г. Така Киров обозначава (в случая погрешно на 10 юни) празник на „Великомъченик Христо Ботев”.
Размерите на изображението са 65 х 50 см, а месеците са подредени в два хоризонтални реда по шест.
Христо Ботев е представен на гравюрата гологлав, като дясната му ръка опира на дръжката на сабята му. В двете си ръце той държи калпака си, на който ясно се вижда закиченото лъвче”. Освен него, като мъченици в този календар са означени също Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Никола Войводов, Ангел Кънчев и други български революционери, загинали за свободата на родината.
