Сградата на парламента в края на ХІХ и началото на ХХ век
25 Януари 2012, Сряда
Вначалото на миналия век Михаил Сарафов, финансовия министър на България, прецени, че трябва да разчисти батаците,
Автор: Стоян Вълев
които е наследил. Оказва се, че съществува едно огромно количество данъкоплатци, които не са в състояние да изплатят задълженията си към хазната. Министърът посочва причините – изпадане в „крайна несъстоятелност”, „смърт” или пък изселване. Става ясно също, че все още съществуват вземания чак от началото на Третото българско царство – от 1879 г.!
Тук влизат и наеми от държавни имоти – сгради, ниви, пасбища, съдебни разноски, мита, гербови налози. Общата сума възлиза на 403 296 лева, 42 стотинки и 2 и половина шиника смесено жито. Министър Сарафов решава със замах да разчисти авгиевите обори – като се опростят дълговете и внесе предложението си в парламента.
Преди постъпване в пленарната зала предложението, което трябва да приеме вида на закон, преминава през специална комисия. Такива са изискванията на тогавашния правилник на Народното събрание.
Списъкът с длъжниците се оказва първият препъникамък.
Поменикът е огромен, имената на неиздължилите се данъкоплатци са разделени по околии. Настава спор дали той трябва да се изчете в заседателната зала. От правителството хитро настояват описът просто да се приложи в стенографските протоколи, но това предизвиква взрив от недоволство. Защото от опозицията веднага изнамират имена на хора, които са състоятелни, но са близки на властниците, на които се опрощават задълженията „поради крайна бедност”. И започват изобличенията.
Бдителен депутат се натъква на името Иван Кабакчиев, бивш секретар при Ломската митница, който се оказва, че е бил касиер в земледелската каса и е участвал в завличането на 90 000 лева. За него е разкрито, че има чифлик на село.
Теодор Теодоров хлъцва от удивление: „Чифлик има ли?!”. В залата засмърдява на вечната партизанщина и умели тъмни сметчици.
Депутатът предлага със списъците с длъжниците да се запознаят местните хора и те да внесат корекции. Друг пък настоява все пак списъкът да се изчете. Начеват бурни прения и низ от скандални разкрития. Депутати от различни околии се кълнат, че в списъка, представен от финансовия министър, има села, които изобщо ги няма на картата на България. Думата взима Михаил Такев и посочва, че в списъка фигурира лицето Цанко Тинков, на когото се опрощава дължимата сума от 5000 лева.
А той е „много богат човек, има две къщи, има магазия, има кафене, ами че и една хубава пенсия”! И Такев пламенно припомня на господа депутатите, че наскоро са отхвърлили молбата на една вдовица от неговия, Пещерския край, за опрощаване на дълговете към държавата, и са били продадени чергите на женицата. И пледира „да се отложи опрощаването“ защото инак „ще дадете пазарджишките граждани доказателство, че на бедните събирате, а на богатите опрощавате”.
Министър Сарафов се хвърля отчаяно към трибуната и разказва, че в София има десетки хиляди данъкоплатци по книгите, ама те не съществуват в живота. Къде са – никой не знаел. Явно е, че и тогава са съществували данъкоплатци – фантоми.
Теодор Теодоров се понася елегантно към трибуната и с бликащ от ирония глас обявява, че „комисията въобще не е чела законопроекта”. Изчаква да стихне неодобрителния шум и заплашва колегите си: „Вие, г-да народни представители, рискувате един ден чиновниците от финансовото министерство да вземат да ви запишат като умрели!”. Десницата изръмжава от недоволство, а от страната на левицата избликва весел, кръшен смях.
Теодоров, който обича да блести с красноречието си, бавно оглежда смутената живописна депутатска трупа от самодейци и закачливо пита: „Аз не знам дали не е записан в тоя законопроект тук някой от вас като умрял, или като беден, или като несъстоятелен”. Избухва страхлив смях и напълно основателно напрежение сковава залата. Дали пък подлецът Теодоров не е установил точно това?
Драган Манчов не издържа на френската изискана ирония на Теодоров и по български изфучава: „Трябва да имате приличие, кога говорите, вършено е от учени хора!”.
Да, ама предположенията на Теодор Теодоров се оказват почти верни – нещата наистина са приели абсурдни форми. Защото депутат от Шуменско възмутен разказва: „В Шуменски окръг някой си Шварц дължи 1054 лева от наем. Тоя Шварц дължи тая сума задето държеше бюфета на Каспичанската гара. Той е изселен, но не е изселен в странство, а той, като спечели пари от тоя бюфет, се пресели във Варна, дето държи един богат хотел”.
Отново се включва Михаил Такев, който развеселен обявява: „Аз ще ви кажа 2-3 имена на бърза ръка намерени. На някой си Стефан Христов Гешов”. Залата замръзва и притихва, а Такев смело продължава: „Опрощават му се 525 лева и 75 стотинки. Мисля, че господин Гешов може да плати на няколко места по 525 лева”.
Министър Сарафов самоотвержено се хвърля към трибуната и изрича: „Ако е същият, когото ние знаем!” Такев подмята многозначително: „Не знам дали е същият”. В действителност наистина става въпрос за бащата на милионера и депутат Иван Стефанов Гешов! Вихрен залп от смях разтърсва стените на българския парламент.
Но шоуто трябва да продължи. И Такев мята палаво нова бомба насред заседателната зала: „Намирам някой си Бени Кръстев, опрощават му се 14,40 лева. Не зная дали е Бени Кръстев, нашият добър колега”. Левицата отново избухва в необуздан смях и див, почти революционен, кикот. Такев продължава успокоително, че явно финансовото министерство не си е свършило работата, защото „Бени Кръстев казва, че не е той, а кой ще удостовери това?!”. Сега вече залата е завладяна от ругатни и бурни несъгласия.
Набеденият за неизряден данъкоплатец депутат Бени Кръстев благоразумно отказва да вземе думата. Министър Сарафов се разгневява и от трибуната се стига до поредното философско прозрение, което, ако се изкаже от нормален човек в друга ситуация, то той непременно ще бъде сметнат за малоумен: „По отношение на истината може много да се играе”.
Трогателно и по човешки министърът споделя – наскоро депутат му се е оплакал, че му се налага да плаща данъка на свой съименник. Депутатът Н. Константинов потвърди, че пета година вече е рекетиран с данък, който явно не е за него, но няма изход. И си го плаща. Никой не се сеща да зададе въпроса – това, ако не е абсурд, какво е?
Председателстващият заседанието Франгя предлага да се гласува предложението на министър Сарафов за опрощаване на дълговете на лицата, посочени в списъка. Да, ама след гласуването става ясно, че предложението се отхвърля. Тогава Сарафов взема нещата в свои ръце и отчаяно размахва едно листче, обяснявайки че е заличил от списъка имената на тези лица, които са му съобщили депутатите. И тържествуващо обявява, че те отпадат.
Депутатите отново гласуват, но вече поименно. Предложението на финансовия министър изненадващо се приема. И веднага става ясно как, защото председателстващият заседанието Франгя панически изрича: „Гласували се 75 представители. Против 3 души. Отсъствуват 101. Болшинство!”.
Тримата гласували против са Димитър Благоев, Григор Василев и Георги Кирков!
Така Третото българско царство се освобождава от своите длъжници. В тъжния списък фигурират и хора, които дължат „две крини и половина смесено жито” – Сюлюман Мустафов и Шакир Алиев от Хасковско, дадени им „взаимообразно”, от държавата. А също и цяла поредица от имена на хора „изселили се” (и тогава българите са емигрирали отчаяно, на юруш), „починали в бедност” и „изпаднали в несъстоятелност”. Или пък такива, след чиито имена следва лаконичното, но пък напълно изчерпателно: „Самоубил се и не оставил нищо”.
Така някогашните управляващи се опитаха тогава да облагодетелстват себе си и близките си политически приятели. Нещо, което и до днес продължава за съжаление в парламентарното казино, което наивниците продължават да назовават упорито „Народно събрание”!
