Преди 65 години
Годината е 1947, месецът е май, датата 16. Българската работническа партия (комунисти) има работа,
Автор: Борислав Ненов
която не е за подценяване, защото пред Бога вече се е представил сливенският митрополит Евлогий, който умира неприлично рано за сана му, и затова трябва да се произведат избори за нов владика.
Само три години са минали от Деветосептемврийския преврат на Кимон Георгиев, а Отечественият фронт, Москва и „народната власт” още не са очукали всички опозиционни елементи. С гриф „поверително, много бързо” от Областния комитет на партията в Бургас до Околийския комитет на същата партия в Ямбол пристига важен текст, в който се обяснява, че в началото на месец юли ще има избори за нов духовник начело на Сливенска епархия.
Кандидатите са двама. Единият – Партений от София, е издигнат от Светия синод, а другият – Никодим от Пловдив, се подкрепя от „отечественофронтовското свещеничество”, както е отбелязано в документа.
Както и може да се очаква, нареждането от Областния комитет на Работническата партия (к) е избирателите да гласуват в полза на Никодим.
Светското име на партийния претендент е Николай Николов Пиперов. Той е роден в Русе през 1895 година, завършил е с отличие Софийската духовна семинария и Оксфорд, където получава степен бакалавър по богословие. Преди да се кандидатира за овдовелия стол на Сливенската епархия, Никодим е бил протосингел на Пловдивската семинария, след това става началник на културно-просветния отдел на Светия синод, а после е ректор на Пловдивската духовна семинария. Биографията на Никодим без съмнение е респектираща.
Партений обаче също е авторитетна фигура в средите на Българската православна църква. Той е викарий на екзарх Стефан, а след години заема същата длъжност и при патриарх Кирил, и при патриарх Максим.
Държавна сигурност вече съществува и жестоките й пипала не подминават и православната ни църква и макар че по изборите за митрополит Никодим е на 52 години и е малко късно да бъде вербуван, не е изключено тайните служби да са го държали изкъсо по някакъв начин. Да имаш жезъла на владика е нещо, към което всеки духовник се стреми, колкото и да се твърди, че Никодим е бил скромен човек.
Ямболските епархийски избиратели вероятно са познавали в някаква степен качествата на Никодим и на неговия опонент Партений, но изборът със сигурност преминава под натиска на „народната власт”, която не може да си позволи нейният кандидат Никодим да се провали. И той печели тези избори. „ Нему се падна да ръководи делата на митрополията при първата, високо настъпваща вълна на безбожие”, се казва в един от малкото текстове, посветени на Никодим, който ще ръководи цели 33 години делата в Сливенската епархия и ще си замине от тоя свят през 1980 г., на достолепните 85 години.
През годините 27 януари 1878 г. —Добрич и Омуртаг са освободени от турско робство
27 януари 1878 г. — Румънски части започват артилерийско обстрелване на Видин и укрепленията в града, което продължава девет дни
27 януари 1881 г. — Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на клаузите от Берлинския договор
28 януари 1895 г. — Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който дава небивал тласък на българското промишлено производство
28 януари 1846 г. — В Русе е открито Висше техническо училище (дн. Русенски университет „Ангел Кънчев”)
28 януари 1998 г. — Открита е първата отсечка на софийското метро
29 януари 1765 г. — Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска
29 януари 1878 г. — Освобождението на град Търговище от османско робство
30 януари 970 г. — Умира българският цар Петър I, управлявал най-дълго в историята на Първото българско царство
30 януари 1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище
1 февруари 1882 г. — Роден е Владимир Димитров – Майстора
2 февруари 1864 г. — В малкотърновското село Заберново е роден детският писател Дядо Благо (псевдоним на Стоян Стойков Русев). Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература