Адвокат Александър Кашъмов: Не е прилично двойкаджия да критикува учителя си

Автор: Интервю на Лалка Кипрова

Завършва право в Софийския университет. През 2008 г. e избран за адвокат на годината.


- Адвокат Кашъмов, как ще коментирате твърденията на вътрешния министър Цветан Цветанов, че съдебната система служи на организираната престъпност?

- Думите на министър Цветанов, особено тези, изречени през изминалата седмица, засягат достойнството не само на председателя на Съюза на съдиите, но са и удар срещу цялата юридическа гилдия. Неговата позиция в никакъв случай не означава, че трябва да се откажем от демократичните принципи на правовата държава, от правото на справедлив процес, от разделението на властите. Безотговорно е да се приписват всички грехове на съда. А и не считам, че е прилично двойкаджии да критикуват учителя си.

По мое мнение институционалната война между МВР и съда е непродуктивна и за двете системи. Тя в никакъв случай няма да доведе до повече осъдителни присъди. Освен ако МВР не си осигури такова влияния върху съдиите, че да ги лиши от тяхната независимост.  А това е нещо, което никой в демократичното общество не желае – да има присъди по поръчка.


- Не се ли опитва вицепремиерът да си осигури точно това – правосъдие по поръчка и контрол върху съда? И не е ли показателно за тези му амбиции назначението на семейната му приятелка Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд. Както и последвалото дисциплинарното производство срещу един от най-големите му критици – съдия Мирослава Тодорова?

- Дисциплинарното производство срещу съдия Мирослава Тодорова е съмнително по една проста причина – не е отчетена нечовешката натовареност на съдиите и чудовищната диспропорция в тяхната работа. Една е ангажираността на магистратите от Софийски градски съд например и районните съдии в един по-малък град, където се разглеждат едва по няколко  дела месечно.

Не е логично това да не бъде взето предвид от дисциплинарките. И тук изниква друг въпрос – дали проверките не се правят по усмотрението на тези, които искат по един или друг начин да поставят в подчинение съдиите? Защото в крайна сметка търсенето на дисциплинарна отговорност, без да са взети предвид всичките тези съображения, не е справедливо.

Случаят със съдия Тодорова е само един такъв пример. Вероятно текат много подобни производства и срещу други съдии, които се опитват да си вършат работата.  Всичко това може да доведе до един опасен прецедент – съдиите, които се опитват да работят както трябва, но са претоварени от ангажименти и дела, в крайна сметка стават зависими. Защото утре ще бъдат заплашени от нови дисциплинарни производства.


- Заплаха ли е МВР за независимостта на съдебната система?

- В  България, а и извън нея, вече се създава впечатление, че тази система е подложена на един доста явен натиск от страна на вътрешния министър. Цветан Цветанов започна реформата в МВР с голям потенциал, но тогава, когато очаквахме нещата да продължат в една добра насока, както тръгнаха първоначално, те преминаха в нападки.

Подобна агресия не е добра за авторитета на институциите, не е добра и за гражданите. В тези прояви прозира много истерия и отчаяние. Затова е добре Цветанов да се занимава по-малко с партийна дейност, а да се концентрира повече върху преките си задачи.


- Не е ли странен неутралитетът, който запази в двубоя между съд и МВР правосъдният министър Диана Ковачева? Възможно ли е нейното мълчание да е свързано с факта, че тя бе назначена именно от ГЕРБ?

- Не мисля, че това е въпрос на политически назначения. На много места по света министрите са избирани и назначавани от водещата политическа сила. Но това не означава, че не трябва да си вършат работата. Дори да влязат в конфликт, те са длъжни да отстояват ресора си, разбира се в един разумен баланс с кабинета. Фактът, че години наред съдебната системата е държана бедна и най-вече под натиск, води до липсата на качествено правосъдие и до бедност на нацията.

Мълчанието на ресорния министър, когато трябва да се намеси и да заеме твърда позиция, е необяснимо. Трябва да отдадем дължимото на ексминистър Маргарита Попова. Тя полагаше усилия да участва по-активно в дебата за реформата в съдебната система, а в определение моменти дори да играе ролята на буфер между съдебната система и министъра на вътрешните работи.

Такава е практиката в западните страни. В Германия например, точно когато течеше дебатът, свързан с  т. нар. трафични данни (телефонни и интернет разпечатки, б. а.) и прекия  достъп на службите до тях – нещо, което се случи и в България – правосъдният министър застана зад правата на гражданите и се противопостави на министъра на вътрешните работи.

На съдебната система у нас трябва да се помага, а не да бъде излагана на прицел. Иначе нищо добро не я очаква. Най-много да стане зависима. А такъв вид правосъдие е характерно единствено за авторитарните и тоталитарните общества.


-  Във времето, в което Румен Петков бе начело на МВР, вие бяхте заявили, че в министерството цари дух на безконтролно използване на властта. Каква е ситуацията днес?

- Едно от нещата, които ни смутиха още в първите месеци след стъпването в длъжност на Цветанов в МВР, бе че отново се настояваше за прекия достъп на полицията до т. нар. трафични данни, които даваха правомощия да се следи кой с кого откъде говори или си пише по електронната поща.

В крайна сметка в Народното събрание се постигна един разумен компромис, въпреки че все още имаме някои бележки по този закон. Но за съжаление към днешна дата може да видим същите тенденции, които наблюдавахме и тогава. На практика МВР никога не е било истински и цялостно реформирано след настъпилите у нас демократични промени.

Когато става дума за това, трябва да изтъкнем, че един от съществените призиви за повече прозрачност  дойде от Програма достъп до информация. Настояваме да знаем какво прави инспектората на МВР –  структурата, която отговаря за вътрешните разследвания, в случаите, в които хората се оплакват от превратно упражняване на власт или от произвол.


- Ще има ли нужда скоро от адвокат самият министър на МВР?

- Ще изразя лично мнение. Смятам, че Съюза на съдиите, като една авторитетна организация, която се е превърнала в институция, трябва да се въздържа от изпадане в конфронтации. Крайно време е да се направят някакви взаимни стъпки към истинско помирение. И след това всеки да се захване да си върши собствената работа.
 


В категории: Интервю , Горещи новини