Спомен за героичната Добричка епопея

Автор: Радослав Симеонов

Още при изготвянето на плана за водене на бойните действия  Щабът на генерал Тошев възприема Добрич като важен стратегически пункт, от който зависи по-нататъшното успешно настъпление.

Българското командване предполага, че след насочването на главните сили на армията към Тутракан е твърде вероятно да се очаква ответен румънски контраудар по направлението Добрич – Варна. Затова се планира съвместно настъпление от различни посоки към Добрич на т. нар. „подвижен резерв” на Варненския укрепен пункт и 2-ра бригада от VІ Бдинска пехотна дивизия.

С оглед овладяването на Добрич, на 3 септември 1916 г. рекогносцировъчен отряд на варненските войски предприема офанзива и след няколкочасов бой превзема с. Баладжа (дн. с. Стожер), намиращо се само на 9 км от града. Същия ден бригадата от ІV Бдинска дивизия, начело с генерал-майор Христо Попов, се придвижва към селата Екисче (дн. с. Бенковски) и Владимирово, достигайки около 20 км до Добрич.

Междувременно І конна дивизия, която има задача да се утвърди в освободения вече Куртбунар (дн. Тервел) и да пази фланга на настъпващите към Тутракан български части, води на 3 септември 1916 г. своя знаменит бой между селата Кочмар и Карапелит. Когато получава данни, че румънски подразделения завземат Кочмар, предводителят на конната дивизия ген.

Иван Колев решава да не бъде пасивен свидетел на събитията. Той взема решение незабавно да атакува противника. На бойното поле румънците оставят над 600 души убити и ранени, а повече от 700 попадат в плен, докато загубите на дивизията са минимални.

Победата на българската конница и овладяването на с. Баладжа предизвикват паника сред дислоцираната в Добрич 19-а румънска пехотна дивизия, начело с генерал Аргиреску, която без бой още привечер на 3 септември напуска града. Безсилни да се противопоставят на българските войски, румънците изливат своя гняв върху цивилното население. В района на жп гарата в Добрич зверски са избити 53-ма души, а повече от стотина видни добрички граждани са отвлечени като заложници.

В 10 ч. на 4 септември Щабът издава оперативна заповед № 4251, която предвижда превземането на Добрич до вечерта едновременно от „подвижния резерв” на Варненския укрепен пункт и бригадата от VІ дивизия. Бдинци трябва да атакуват града от района на селата Екисче – Владимирово, а варненските войски да настъпят от с. Баладжа по шосето Варна – Добрич.

В 17 ч. следобед същия ден в опразнения от румънците град първи влизат войските на ген. Кантарджиев, възторжено посрещнати като освободители от изтерзаните добрички граждани. Непосредствен очевидец на посрещането на българските войски, поручик Никола Агънски – командир на батарея от 5-и артилерийски полк, описва следната картина:

„Заслепени от силния сияен блясък на свободата, добричлии излязоха да прегърнат и целунат освободителите си. Неизразима скръб и безгранична радост се бяха слели в този велик момент; и като обезумели тичаха граждани и гражданки да прегърнат всеки войник, да целунат всяка пушка, всеки топ. Камбаните тържествено заклепаха и пръснаха в пространния добруджански шир ека на свободата”.

Рано сутринта на 5 септември 1916 г., разчитайки на численото руско-румънско превъзходство, командващият 47-и руски корпус и вече придадената в подчинение към него дивизия на ген. Аргирескува – ген. Зайончковский започва операция по повторното овладяване на Добрич. Той смята, че по този начин ще създаде своя опора за по-нататъшни действия в посока към обсадената от българските войски Тутраканска крепост.

Така започват тридневните кръвопролитни боеве за Добрич. Първи удара на противника поемат варненските войски, разположени на 3-4 км северно от града, без обаче да имат възможността предварително да подготвят своите позиции.

До обяд на 3 септември малочислените защитници на Добрич отблъскват успешно няколко масирани атаки на руската кавалерия и румънската пехота. Ген. Зайончковский прави опит да обходи приморци по фланговете им, но поради добрата координация между варненските войски и бдинци, тези намерения са осуетени.

През нощта срещу 6 септември 1916 г. по жп линията Девня – Добрич пристигат първите подкрепления за бранителите на града. Следобед боевете са подновени с нова сила. От района на с. Каралез (дн с. Царевец) настъпват частите на 61-а руска пехотна дивизия под командването на тен.

Симански, както и 19-а румънска дивизия. Въпреки яростната съпротива на варненските войски, значително превъзхождащият ги противник достига само на 150-200 м от позициите им. Време за колебание няма. Затова варненци незабавно предприемат мощна контраатака „на нож”, в резултат на която руските вериги са отблъснати назад с големи загуби. По същото време войските от десния участък на позицията водят бой при с. Гелинджик (дн. с. Победа) с шест руско-румънски пехотни дружини.

Ген. Кантарджиев издава заповед селото незабавно да бъде отнето от противника. През нощта атаката е от три страни и противникът е отблъснат.

Дочувайки артилерийската канонада откъм позициите на варненските войски, командирът на 35-и пехотен Врачански полк полковник Васил Таслаков, без да чака заповед, решава да „отиде на изстрел”. Той насочва основните си сили към с. Ези бей (дн. с. Паскалево), откъдето да удари във фланг настъпващите към Добрич руско-румънски войски. По този начин врачанци разширяват полесражението на запад и поемат част от вражеския удар.

Превземането на Тутракан на 6 септември от частите на Трета българска армия съществено променя ситуацията на Добруджанския фронт. След загубата на крепостта румънското командване издава нареждане корпусът на Зайончковский да прекрати боя и да се оттегли на север. Малко по-късно руският генерал получава втора заповед, отменяща първата. При това положение генералът решава да атакува Добрич на 7 септември сутринта само с 61-а руска дивизия и сръбската доброволческа дивизия.

Най-критичните и решаващи боеве за отбраната на Добрич се развиват на 7 септември 1916 г. Рано сутринта, след силен артилерийски огън, с превъзхождащи сили неприятелят атакува по цялата дължина на фронта. Първоначално атаката на русите се насочва срещу врачанци, останали само с две дружини. За кратко време те претърпяват големи загуби.

За да облекчи положението на полка, командирът на дивизията заповядва на козлодуйци да ударят във фланг настъпващия срещу врачанци противник. Изненадващо обаче във фланга на 36-и Козлодуйски полк се врязва цялата сръбско-хърватска дивизия, в резултат на което полкът поддава назад, губейки близо 30 % от личния си състав.

След това отстъпление положението на врачанци сериозно се влошава, но въпреки това те не отстъпват от позицията, която бранят. За да защити застрашеното си ляво крило, полковник Таслаков хвърля последния си резерв – две зле въоръжени роти от 6-а пионерска дружина. Под напора на руснаците, давайки много жертви, те отстъпват към с. Чакърча.

Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на І конна дивизия, която се намира доста далеч от мястото на полесражението. След като узнава за критичното положение на барнителите на Добрич, отново без да дочака заповед от Щаба на армията, ген. Колев взема решение да насочи своята дивизия към града.

Талантливият военачалник правилно преценява, че загубата на Добрич би открила път на противника към Варна, а това би имало фатални последици за изхода на боевете от Добруджанския фронт. В късния следобед на 7 септември конната дивизия стоварва изненадващ и мощен флангови удар върху сърбо-хърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий (дн. с. Смолница), която се огъва и започва да отстъпва. Паниката и безредието обхващат противниковите сили и пред фронта на варненските войски. Претърпели сериозни загуби, те се оттеглят в пълен безпорядък далеч на север.

С успешното приключване на боевете от Добричката епопея е провален планът на румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и настъпление към Варна. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник – обстоятелство, което безспорно облекчава действията на българските войски при Тутракан.

Успехът при Добрич и овладяването на силно укрепената Тутраканска крепост позволяват на частите на Трета армия без бой да превземат Силистра на 9 септември 1916 г. За малко повече от седмица е освободена цяла Добруджа.

Независимо от опитите в близкото минало сраженията край Добрич да бъдат заличени от нашата национална памет, остават в историята като една от многото победи, които българският войник сътвори във войните за национално обединение. Тази величава битка бе наречена още от съвременниците „епопея” не само защото защитниците на Добрич показват безпримерна храброст, висок боен дух и жертвоготовност в името на родината.

Но и полагайки един до друг всички загинали, без разлика на религиозна и национална принадлежност, нашите предци дават на идните поколения достоен урок по човеколюбие и толерантност.

Когато през 1942 г. е извършено преименуване на населените места в Южна Добруджа, не са забравени и героите в Добричката епопея от 1916 г. Днес редица селища носяг имената на полковете, участвали в тези боеве – Врачанци, Козлодуйци, Бдинци, Приморци, Ловченци. Други имат за свои патрони висши български офицери – Генерал Тошево, Генерал Колево, Генерал Кантарджиево, Полковник Минково, Полковник Иваново, Полковник Свещарово, Полковник Савово, Полковник Чолаково, полковник Таслаково.


В категории: История , Горещи новини