Лукът е известен вече повече от 4000 години. В Древния Египет той е бил считан за свещен и е бил принасян в жертва на боговете.
Автор: Дина Харизанова
Смятало се е, че целебните му свойства са дар от богинята на плодородието Изида. С него били хранени и строителите на пирамидите. Ако вярваме на легендите, именно многослойните лукови люспи, които запазват зеленчука свеж дълго време, са дали идеята на египтяните да омотават мумиите с по няколко пласта тъкани.
През последните години все повече добива популярност един по-нетрадиционен вид див лук, по-известен като Сибирски лук. Той по-скоро минава за ароматна подправка и от него в кулинарията се използват зелените му пера, а не толкова дребните му луковици. Но пък за ядене стават розово-лилавите му цветове, преди да образуват семена.
С тях ефектно и оригинално може да се декорират различни ястия и салати. Ценителите го употребяват и за овкусяване на супи, макар че той трудно понася топлинната обработка заради нежната структура на листата си. Затова най-често се прибавя в блюдата преди поднасянето им. На Азиатския континент много популярно негово приложение е като съставка на различни маринати, предназначени за заливане на месо, дивеч или риба.
Сибирският лук се отглежда много лесно, като основно негово предимство е, че това може да става и в домашни условия, което го прави независим от климатичните условия на двора. Така дори когато навън вали сняг или се извива ураганна виелица, по всяко време може да наберем прясна зеленина направо от саксията, поставена на кухненския прозоречен перваз.
Той се размножава със семена и луковици. Семената може да се засеят още през зимата и вече може да се открият почти във всеки специализиран магазин за разсадъчен материал. Ако отглеждате такъв лук в градината си, много лесно ще може да пренесете част от него и в жилището си за през зимата.
За целта е нужно да изкопаете от лехата няколко растения заедно с влажната почва около луковиците им и да ги оставите за около месец на сухо и защитено място – може под навес или на балкона. Студът ще ускори отмирането на листата и преминаването на хранителните вещества в удебелената им долна част.
За да събудите растенията, щом ги внесете вкъщи, ги потопете заедно с пръстта около тях в затоплена до 30-35 градуса вода. След това разделете отделните екземпляри и ги засадете в саксии.
Агротехническите изисквания за отглеждането на този лук в домашни условия не се различават много от лука за зелено. Дръжте съдовете с насажденията на светло (прозоречният перваз е едно от най-подходящите места), в помещения със стайна температура, като поддържате почвата непрекъснато влажна. Само след десет дни вече ще имате първите зелени пера. От едно растение може да берете реколта няколко пъти, като за последно това може да стане преди цъфтежа му.
Освен като кулинарно изкушение, перата му се използват и от народната медицина като тонизиращо, диуретично и противоглистно средство. Настойка от листата се прилага при ревматизъм, а вътрешно отвара от него се пие при простуда и кашлица.
