На 30 януари светата Българска православна църква почита паметта на преп. Сергий Къпински.
Автор: Валя Христова
За този наш светец българските християни знаят малко, тъй като той няма житие. Сведенията за него са достигнали до нас благодарение на живата народна и църковна памет. Щрихи към светлия образ на преп. Сергий ни дават само няколко свързани с него бележки от словата на наши духовни отци.
Така например патриарх Максим на 29 октомври 1972 г. произнася след литургия в Къпиновския манастир: „От век на век е преминавало преданието за един от основателите на манастира – преподобния Сергий Къпински, просиял тук с праведен живот и народополезни дела. Погребан бил първоначално в манастира, по-късно чудотворните му мощи били пренесени в село Къпиново – в църковния двор”.
Архимандрит Нестор в кн. 10 на сп. „Духовна култура” от 1962 г. отбелязва: „ Някога в манастирската църква (на Къпиновския манастир, б. р.) са почивали св. мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпиновски, оросил със сълзи и огласил с топли молитви, къпиновските гори.
Споменът за него все повече и повече избледнява в народното съзнание. Един турчин се подиграл със св. мощи и веднага полудял. После доведен от близките му до раклата, получил изцеление и щедро обдарил св. обител. Понеже е на път и често бил нападан и ограбван от кърджалии, братята монаси решили и една нощ с литийно шествие пренесли раклата със светите чудотворни мощи в село Къпиново, като ги заровили в църковния двор.
Покойният йеромонах Неофит забил железни скоби върху гроба на светеца. Християни нощем, срещу големи празници, виждали на това място пламъци. В старите български месецослови на 30 януари, стар стил, пише: „Преподобного и богоносного отца нашего Сергий Къпиновского”. Старите ефимерии из търновските манастири и сега при църковен отпуст споменуват името на къпиновския светец”.
В писмо от ноември 2007 г., архимандрит Нестор споделя още: „Преподобният Сергий Къпиновски се счита за основател на скалното монашество из Еленския край, вероятно дошъл през 11-12 век от скалните църкви и манастири по поречието на Русенски Лом. Счита се за основател на Къпиновския манастир „Св. Никола”…
Помня милия изнемощял старец Неофит, родом от село Самоводене, Великотърновско. Той бил постриженик на Къпиновския манастир и е запомнил от старите къпиновски монаси житието на преп. Сергий, откриване на мощите му, датата на смъртта му – 30 януари.
По време на моето протосингелствуване в Търново старите търновски свещеници – иконом Йордан Стойков и Тодор Хлебаров, ме уверяваха, че в ръкописни местни месецослови срещали на 30 януари записано така: „И преподобного отца нашего Сергия Къпиновского” и така го споменаваха в своите богослужения”.
Преп. Сергий Къпиновски е в списъка на българските светци, посочен в календара на П. Славейков „Кратък месецослов за 1876 г.“
Светецът не бива да се бърка с игумена Сергий от Плаковския манастир, един от видните участници във Велчовата завера, за който Раковски пише, че е достоен да се причисли към светите български великомъченици, дали живота си за вяра и Отечество, и че заслужава българският народ да му издигне храм.
