В първия тазгодишен брой публикувахме статията „Календар с лика на Ботев”, в която разказахме за издадения
Автор: Валя Христова
от Танас Киров стенен календар за 1877 г., в който има отбелязан ден като празник на „Великомъченик Христо Ботев”. Продължаваме темата с публикация за календарите, обнародвани от самия поет и революционер, с които лично той поставя традицията за отбелязването на неканонизирани легитимно български герои като светци.
Първите мъченически жития се раждали от паметните бележки, които християните от поместните църкви изпращали до свои братя и сестри от други градове на Римската църква.
В тях те известявали подвизите на мъчениците във вярата и вдъхвали сили на своите братя и сестри в предстоящите изпитания. Живите се удивлявали на търпението на мъчениците и го имали за пример.
Подобни послания отправят някои от българските възрожденски календари, около 90 на брой. Когато ние търсим истината за българската святост, всички текстове имат стойност, включително и те.
Христо Ботев издава и разпространява „Календарь за година 1875”, който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него. Под ограничителната рамка пише: „Цената му е 1/2 франгъ" и "Издателъ Хр. Ботйовь". Календарът е поместен като особена ценност в неговите „Съчинения", издадени в София през 1907 г. под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева.
В него, наравно с общоправославните и известните български светии, са включени от Ботев имена на пострадали християни oт турското робство, които вече са забравени. Това са българи, вероятно съвременници на поета, които с живота си са отстоявали своята християнска вяра и българска народност.
Обидно е, че техните потомци са ги забравили. Кой днес знае за отбелязаните от Ботев както следва по дати в неговия календар:
1 февруари: „Ангелъ воинь бълг." (правописът е както в оригинала). Има изображение на св. Ангел Войн , българин, в църквата в с. Горни Окол , 1857 г.
25 февруари: „Иванъ, постр, отъ турците"
17 март: „Иванъ Лозенски"
19 март: „Димитрий Нови, пострадалъ от турците"
30 март: „Св Никола Габровски, който пострада за народъть си"
30 април: „Памятъта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народъть си"
27 май: „Стоянь изь Етрополе”
8 юни: „Мъч. Нешо изь Троянь” (Християните от Троян и околността отдавна трябваше да са проучили този мъченик. Така те поне малко ще отмият от позора на дедите си, описани от Захари Стоянов в “Записки по българските въстания” като предатели.) В околностите на Троян има местност, наречена Нешковци
15 юни: „Св. Мъченикь Краль Георги Шишмань”
8 юли: „Манасия Габровски”
27 юли: До св. Седмочисленици е записано име, което трудно се разчита „Павмутий Калоферски”. Moже би това е йеромонах Павмо, калоферски книжовник, или наричан Павмо Прозорливеца
9 август: „Мъч. Цвятко и Никола”
19 август: „Боянь Велешки”
3 септември: „мъч. Павле Видински”
8 септември: „мъч. Атанась Лулинь” или Атанас Лулудин. Оказва се, че в „ Синаксаристис неомартирон” се намира житие на подобен мъченик Атанас. И още по-важно, там е отбелязано, че майка му е „от български род и се нарича Лулуда”
28 септември: „Марко Български”
29 септември: „Райна Българска”
5 октомври: „дядо Триндафиль мъч. Бъл.”. Очевидно това не е известният Св. Трендафил Старозагорски, който е умрял 18-годишен.
4 ноември: „Ивань Девенски”
13 ноемвври: „Клименть Велешки”
16 декември: „15000 бълг. мъч., ослепени от гръците”
В Ботевия календар са включени и някои известни имена на борци за народна свобода:
17 февруари: „памятьта на умрелите в Деарь Бекирь”
5 март: Ангель Кънчовь
9 март: „св. 40 мъченици и Васил Левски мъч.”
25 март: Благовещение, „братия К. И Д. Миладиновци, родомь изь Струга”
24 април: „память за бълг. спасение оть гръците”
30 юли: „Великомъч. Стефань Караджа”
5 август: „Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь” (изписано е с главни букви)
30 септември: „Св. Ангель Воевода”
На 25 януари в Ботевия календар се чества – ведно със св. Григорий Богослов – паметта на Марко, архимандрит Преславски, средновековен български епископ. Под турско владичество народът ни е развил почит към него и през ХІХ в. св. Марко Преславски е честван почти навсякъде по българската земя, включително и с изображения.
В „История славянобългарска” св. Паисий Хилендарски го е записал под номер 23 в Списъка на българските светии: „Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и усърдие и починал на своя престол в Преслав”.
От отпечатването на Ботевия календар до днес са се сменили около 4 поколения. Споменът за изписаните в него мъченици е избледнял, но е възможно в нечия родова памет той още да е жив.
Казано е: „Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно”. На безразличните ще бъде ли простено?
