Преди 139 години
На 14 януари 1873 г. (по стар стил) Извънредната комисия осъжда Васил Левски на смърт чрез обесване.
За изпълнението на присъдата поп Минчо Кънчев разказва в своята „Видрица”:
„Съмна се, 6-ий февруари (по стар стил, б. р.) дойде, до обед виелица силна. След обед времето се поправи. Февруарското слънце припече. Софийската полиция се разтърча по улиците кални.
Бесилката, която на 15 януарий умъртви Общи, грозно стърчеше и с нетърпение чакаше новата си жертва. Свиканите общински съветници стояха на групи около бесилката... Рота войска от страните на бесилката „волно” стоеше. Взвод конни стражари зад ротата мируваше. Шопи и цигани около лобното място разтъпкваха и у бесилката зяпаха.
Мазхар паша, яздейки на кон, по лобното място се ширеше и някакви си заповеди на палачите даваше. Всичко бе приготвено, наредено, натъкмено. Войската и тълпата чакаха бунтовника. Позорната кола пристигна, близо при бесилката се спря. Заптиите изнесоха от колата полумъртвия труп на Дякона Левски, предадоха го в ръцете на палачите-цигани.
Али чауш заповяда, Дормуш Сали метна примката. Казим Али издърпа дървеното магаренце, трупът увисна. Али чауш го залюля. Бесилката се заклати и заскърца. От циганите и от подуенските шопи лудешки се закикоти... След като народът на Мазхар паша се разотиде, останаха циганчетата шопчетата с камъни да мерят висящия труп”.
На 10 октомври 1936 г. в. „Мир” публикува разказа на Пешо Танчев, който като ученик минава покрай мястото десетина минути след обесването на Левски:
„На днешното място на храма „Ал. Невски” се намираше турската казарма. Наоколо нямаше никакви постройки. Само полета от треви и бурени. В пепелявото небе се очертаваха гредите на бесилката. На нея висеше тялото на Левски. Беше облечен в груби самочерни (в естествения цвят на овчата вълна, по-скоро тъмнокафяв) дрехи.
На нозете си имаше бели вълнени чорапи; обуща нямаше. Върху гърдите му бе закачен лист бяла хартия, на който бе написана присъдата на турски, еврейски и български. Главата на Апостола бе обронена и наведена на едната страна... Левски бе мъртъв”.
Вестникът обнародва на 27 март 1937 г. и спомените на Георги С. Потайников за този черен ден в българската история:
„Зимата беше много топла, особено първите дни на февруарий бяха пролетни... Запътихме се по направление „Св. София” и стигнахме при бесилката, спряхме се отсам хендека, доста изплашени от гледката. Стоейки така, гледахме как циганки грабваха камъни и отиваха да бият висящия на въжето човек...
Хаскерът около 50-60 души, който беше при бесилката, ги пъдеха, ругаеха ги, но не ги биеха... Полека се приближихме на около десетина крачки от самата бесилка... Ужас ме обзе, когато познах в лицето на този обесен човек човекът, който дохождаше при баща ми като пътник в Хаджидимановия хан...
Що се отнася до самото място, гдето беше обесен Левски, аз твърдя, че бесилката беше 3-4 крачки навътре в градинката на къщата № 2 срещу паметника му, гдето сега спират пътническите автомобили към Орхание (дн. Ботевград) и Пирдоп (сега там се намира бившето кино „Сердика”, б. р.)”.
През годините 18 февруари 1873 г. — Апостолът на свободата Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари
18 февруари 1909 г. — Приет е Законът за народното просвещение
19 февруари — Годишнина от смъртта на Васил Левски
20 февруари — Световен ден на социална справедливост
21 февруари 1864 г. — Вселенският патриарх Софроний III свиква в Цариград църковен събор по българския църковен въпрос
21 февруари — Международен ден на майчиния език
22 февруари 1928 г. — Със спектакъла „Копелия” се поставя началото на българския балет
22 февруари 1952 г. — В Морската градина на Бургас тържествено е открит паметникът на Александър Пушкин, изработен от Петко Задгорски
23 февруари 1823 г. — Роден е българският писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България Найден Геров
