На фронта с бели престилки

Автор: Д-р Гео Нешев

По време на Руско-турската война в действащата руска армия се включват около 1600 лекари – и военни, и цивилни.
По думите на големия хирург Н. И. Пирогов половината от тях са професори, доценти, асистенти и ординатори от най-известните руски университетски клиники.

От Медико-хирургическата академия в Петербург тръгват професорите Корненевски, Пелехин, Насилов, Павлов, Кадян и др.; от Казанския университет – Левшин и Студентски; от Киевския – Коломнин, Богдановски, световноизвестният хирург Склифасовски и т.н . Н. И. Пирогов става върховен консултант по организацията на медицинската служба, С. П. Боткин – главен терапевт, а Ф. Ф. Ерисман е организаторът на противоепидемичната работа в армията.

Живеещите в Русия български медици попълват медицинската служба на Българското опълчение, която се формира под прикритието на руския Червен кръст. На 8 януари 1877 г. се назначават първите военни лекари българи, с което се слага началото на българската военно-медицинска служба. Наред с имената на нашите славни поборници и опълченци, не трябва да забравяме да преклоним глава в почит и пред техните имена. Нека припомним някои от тях.

Д-р Константин Бонев е роден през 1837 г. в Търново. Завършва медицина в Москва. Той е  назначен за главен лекар на Българското опълчение. След Освобождението, до смъртта си, е главен лекар на българската войска.

Д-р Иван Панов. Роден през 1834 г. в Сливен. Гимназия и военно училище завършва в Одеса и служи известно време в Одеския гарнизон. Завърнал се в България, взема участие в организирането на Търновското въстание (1862 г.). Впоследствие се завръща в Русия и завършва медицина в Москва. Взема участие в Освободителната война в отряда на генерал Столетов. След Освобождението продължава да работи като военен лекар.

Д-р Константин Везенков. Роден през 1848 г. в Крушево. Завършва медицина в Москва. По време на Освободителната война е лекар на ІІІ опълченска дружина и взема участие в редица боеве при Шипка и Шейново. От 1934 г. неговото име носи днешното село Везенково край град Сунгурларе.

Д-р Стефан Бочаров е роден през 1852 г. в Габрово. Завършва медицина във Военномедицинската академия в Петербург. По време на войната участва като лекар-ординатор в състава на 4 военен хоспитал. След Освобождението известно време е също главен лекар на българската войска.

Д-р Сава Мирков. Роден през 1850 г. в еленското село Беброво. И той завършва медицина в Москва, като взима участие в Руско-турската война като лекар на ІІ опълченска дружина. В   женския манастир край Казанлък докторът открива първата болница за ранени български опълченци. През 1979 г. е назначен за губернски лекар на София, а по време на Сръбско-българската война става главен лекар на войската.

Във войната взимат участие и над 3000 медицински сестри от руските болници. Те проявяват нечуван героизъм, самопожертвователност, висок професионализъм и невероятно милосърдие. По време на военните действия жените с бели престилки оказват помощ и на обхванатото от епидемии местно население. В същия този период по нашите земи върлуват  чума, холера, дизентерия и тиф. Наред с починалите от рани и от болести войници, в   българските гробища намират вечен покой и 50 медицински сестри.

Заедно с други медици, от Светатроицката общност в град Яш пристига и баронеса Юлия Вревская, която постъпва в 45 военновременна евакуационна болница. Там, рамо до рамо с другите сестри, тя сама пренася ранените, сама ги превързва и изпълнява лекарските предписания, сама ги храни... И така до изнемога.

А Иван Тургенев пише на баронесата: „...Костюм на милосърдна сестра! Бих искал да ви видя... Не мога да си представя: как така 22 жени заедно? Целувам вашите мили ръце, на които предстои да вършат много добри дела...“

Ръководена от желание да бъде по-близко до театъра на военните действия, Вревская  пристига в град Бяла и усърдно се труди в приемната на 48-а военновременна болница в разгара на епидемия от петнист тиф.

За жалост болестта не я пощадява и тя умира. Гробът й изкопават ранените, за които тя самата се е грижила приживе. Те носили и ковчега с изнемощялото й тяло. Заедно с нея са погребани и сестрите Ячевская и Неелова, починалите по същото време.
Нека никога не увяхват цветята и върху техните паметници и лобни места.


В категории: История , Горещи новини