Фондация „Николай Хайтов” известява за откриването на най-старото изображение на знака @ от старата столица на България Търновград
Автор: Александър Хайтов Фондация “Николай Хайтов”
В памет на Левски, който е духовно лице. Както и на духовните лица, сторили подвига той да има своя гроб. А и заради всички други “духовни лица” в нашата история, искам да разкажа на българите и българчетата у нас и по света за един от символите на компютърната ера. Той е загадка за целия свят, макар ежедневно да е пред очите ни. Тази тайна има отговор и той свързва един дякон с един цар.
Преди седем века един неизвестен монах, духовно лице от Търновската книжовна школа, превел от гръцки на български език и илюстрирал хрониката на Константин Манасий по поръчка на цар Иван Александър. Наред с другите световни събития миниатюрата на лист 62 показва бягството на хубавата Елена и на Парис в Троя, а над нея текстописецът е извъртял едно “@мин” с такова вдъхновение, че е заковал дизайна на това, което наричаме сега “кльомба” - със сила, която е преодоляла времето.
Това @, завъртяло се да си хване опашката, опитващо се да стане “Я” - началото и края, е един от символите на вечността и неспокойния човешки дух.
Духовното лице направо е прескочило Гутенберга и е подарило на човечеството малкото завъртяно “а”, чието оченце надзърта вече отвсякъде по целия свят, но пръв го е видял българският цар Иван.
Това е то Духовно лице - българин, видял в бъдещето, че Джон Атанасов се е заел с компютрите и че ще трябва нещо да обикаля Земята и да указва посоките в социалните мрежи. Други духовни лица могат да предсказват къде е гробът на Дякона, а пък трети могат да го доказват...
Такива са духовните лица на България!
А какво може едно недуховно лице? То може да каже: защо й е на тази маймуна рождено място и гроб – нали е символ и е в душите на компютрите ни? Освен това, сигурно е византийска!
В живота се преплитат духовното и грубото, сблъскват се или се докосват във вечния си кръговрат и както духовното събира и разделя, така го прави и варварщината. Така се случва – но случилото се трябва да се помни както е, защото всичко е свързано чрез времето.
Но какво общо има между цар и дякон? Ами по един варварски археологически обичай, датиращ от средата на ХХ век, имащ поддръжници и досега, са изхвърлени в р. Искър и в р. Янтра костите на Дякона Левски и цар Иван Александър – отнемат им гробовете. А “кльомбата”, макар че е “духовна” и обикаля света – да се знае, че е българка.
Родена в Търновград и погребана във Ватикана. @мин!
Буквата „А“, „Ая”: През 1345 г. в Търновград за цар Иван Александър е направен илюстрован превод на български на “Манасиевата хроника”, на пергамент - 295/210 мм. (А4!!!).
Там знакът @ е употребен именно като ръкописна буква А, участваща в калиграфски изписаната дума @мин, съдейки по надписа на горния ред: “...и во веки веком” /амин/.
Вероятно преди превземането на Търновград от турците хрониката е изнесена извън България. През 1475 г., заедно други ръкописи от сбирката на Никола Катарски, епископ на Модрос, Хърватско, документът попада във Ватикана.
В 1481 г. летописът е описан в каталога на Бартоломей Платина. Проучван е от Марин Дринов (1869 г.), Богдан Филов (1927 г.), Иван Дуйчев (1962 г.), но по разбираеми причини никой от изследователите не се е заинтересувал от тази форма за изписване на “А”. В своя труд “Миниатюрите на Манасиевата летопис“ Дуйчев я датира от 1345 г.
Хрониката се пази във Ватикана като “Codex vaticanus slav.ІІ”. Попаднах на нея през 2007, при проучване на военни сцени за паметник на цар Калоян. Тъй като се е завъртяла, за да си захапе опашката, я кръстих Ая - началото и края на българската азбука. Нали е българка!
Малко предистория
За значението на думата “кльомба”. Навремето се учеше краснопис и се пишеше с мастило. Когато буквите бяха грозни и неразбираеми, учителката казваше: “Какви са тия кльомби!”.
Сиглата “Ароба”. През 1448 г. испанците я употребявали като символ на мярка за тегло, според Хорхе Романсе (2009 г.)
Сиглата “Амфора” се появява за първи път във Венециански (Флорентински?) търговски документи от 1537 г. (справка, лингвиста от Римския университет Джорджио Стабиле – 2000 г.)
Сиглата “Ет” се среща в шведски документ от 1674 г.
Била е в употреба по различни начини от началото на ХХ век. През 1961 г. АБМ Селектрик тайпрайдър я включва в клавиатурата си.
През 1971 г. Рей Томлинсън я употребява за целите на ББН Технолоджи.
В края на ХХ век, след като @ завладява интернет, е приета в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.
Запознайте се с постинга на Елтимир::Средновековен И-мейл, за да разберете кой и кога е направил откритието. Лесно е с чужда пита майчин помен да правиш...
