Освен че е винаги приет на трапезата ни и заема централно място в множество блюда, картофът съдържа цяла колекция от важни
за човешкия организъм органични и неорганични съединения. Не случайно с „внедряването“ му в кулинарията на практика се прекратява епидемията от скорбут – похапвайки картофи, европейците се „зареждат“ здраво с витамин С.
Вкусните грудки се явяват и основен източник на калий. Прясно изцеденият сок и картофеното нишесте се прилагат като противовъзпалително средство при стомашно-чревни заболявания и при гастрит, предизвикан от повишена киселинност. В тези случаи е полезно да се изяде един ситно настърган суров картоф.
В народната медицина външно настърганият картоф се прилага при екземи и други кожни проблеми. Докато настърганите сварени компири се употребяват при заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове. Положителен резултат при болните се наблюдава и когато си направят инхалации с вдишване на парата, която се издига от горещия току-що сварен зеленчук.
От иначе неугледния и прост картоф може да си произведем и питателни маски за кожата на ръцете и лицето ни, които ще попълнят асортимента на домашната ни козметика. От поувяхналата ни кожа и досадните бръчки ще ни отърве класическата рецепта, при която един картоф се настъргва на ситно ренде и получената кашичка се насипва между два слоя марля или между две салфетки. Така получената „възглавничка“ се налага на лицето за 20 минути, след което то се измива с топла вода.