Цяр за болестта може да се открие в преданията на българите от незапомнени времена
Автор: Борис Цветанов
Ако както казва Достоевски, всички руски писатели са излезли из Гоголевия шинел, то всичко що е в областта на народната ни медицина е излязло из торбата с билки на лясковския писател, изследовател и енциклопедист Цани Гинчев.
Преди 121 години той публикува в „Сборник с народни умотворения” изследването си „Нещо по народната медицина”. Това е първият по рода си труд. В него писателят не само популяризира онова, което народът ни хилядолетия е използвал в борба с болестите, но и отправя зов за опазване неоценимото богатство от лечебни растения и билки в България.
Можем само да съжаляваме, че подготвеният от Цани Гинчев „Лекарственик” така и не вижда бял свят. В речника си за билките той дава принос не само във фактологията за тях, но и има оригинални изследвания на народопсихологията, свързана с народната медицина.
Пръв и за дълго време той е и единственият, занимавал се с взаимовръзката лекарство-отрова в билките, припокриваща според него загадката живот-смърт.
Ранната смърт на Цани Гинчев обрича на непубликуване и изследванията му в областта на лекуване с масажи. Любопитно е, че то става истинска мода в Европа и САЩ цели сто години след смъртта му.
Истинска загадка са размислите на енциклопедиста по отношение на народното поверие, че болестите са 77 и половина и че за всяка болка си има и билка. Единствено половинката болест не може, защото тя е всъщност лошият дух, който е неунищожим.
А сега днешният читател, на който четвърт век какво ли не му се набива в главата относно новия бич на човечеството – Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), нека прочете внимателно онова, което Цани Гинчев е написал преди 121 години. Което пък, от своя страна, е било известно на старите българи от незапомнено време.
Тази половинка болест всъщност не е болест сама по себе си. Тя само дебне всяка друга болест, която нападне човека, и веднага й се притуря да й помага. Няма цяр за половинката болест.
И ако в това читателят не открива диагнозата на болестта на века, нямам какво да добавя.
По-важното обаче е, че народната медицина според изследователя й дава и надежда за откриване на цяр.
Това става единствено на Еньовден.
Когато събирачът на билки вече е събрал 77-те билки за 77-те болки, остава на полето сам със себе си, затваря очи и посяга с ръка. Откъсва какъвто и да било цвят, попаднал в ръката му, но няма да вземе целия стрък, а трябва да го разцепи на половината през цветеца. Това е, което ще изгони злия дух на половинката болест.
Годините ми, в които съм се занимавал с предания и легенди, са ме научили, че в тях има дълбоко закодирани пророчества. Струва си хора, знаещи и можещи, имащи богат опит в народната медицина, да се опитат да разшифроват това послание. Може би в него се крие код за откриване лекарство против СПИН. След като симптомите на описанието на половинката болест, която сама по себе си не е болест, съвпадат, защо да не съвпадне и посоченото лечение?
