Лехите с цветята на Гергана били нейната домашна аптека
Автор: Борис Цветанов
Досега култовата поема на Петко Славейков не е разглеждана през погледа на народната медицина. „Няма там, аго, при вази – нарежда главната героиня Гергана на везира, – няма там стени такива,/ зиме със здравец обрасли,/ лете със сива люляка,/ няма там бяло кокиче,/ ни теменужка дъхава/ между къдрави шубрачки/ в поля черноока аглика,/ на всяко рано пладнище/ злат минзухарец в равнище,/ ни ален божур в странище,/ в моята мала градинка/ доста е мене да имам/ всякакви ружи шарени...”
16 цветя изрежда Белоногата и всяко едно от тях е билка. Петко Славейков добре е познавал популярния възрожденец Стоянчо Ахтар от Търново. Той бил събирач на всякакви старини, монети, пергаменти и дал на Петко Славейков задача да препише Паисиевата история.
Участник в Тайното общество на Раковски по време на Кримската война, гнил по занданите на Цариград, все пак най-впечатляващото в Стоянчо Ахтар било заниманието му с лечителство. Той бил най-известният в Търново билерин. За болка имал билка, казвали за него. Градинката на Стоянчо Ахтар от живота – това е градинката на Гергана от поемата.
Професор Константин Гълъбов, изследовател на живота на Славейков, пише, че пионерът на българската поезия страдал от вродена предразположеност към депресия. И допълва, че се излекувал от нея чрез усилена работа, което обяснява и неговата голяма литературна продуктивност. Но много по-вероятно е депресията Славейков да е излекувал с билки, а изреждането на шестнадесетте цветя в „Извора на Белоногата” да е своеобразен поклон на поета към народната медицина.
Билкарите са категорични, че самото отглеждане на цветя, особено рози, както и самото присъствие край градинка с цветя действа антистресово и гони депресията.
Нека разгледаме изредените в поемата цветя/билки, заедно с рецепти от народната медицина.
Здравецът е билка, която стимулира сърцето. Две чаени лъжички изсушен цвят, стрити на прах, се киснат в две чаши вода осем часа. Разделя се на три дози и извлекът се пие преди хранене. Снижава кръвното налягане и има въздействие при обриви.
Изсушените цветове на люляка се прилагат срещу задух, липса на апетит и простуда. 1 с. л. от тях се киснат в половин литър вряла вода 1 час. Пие се по кафена чашка три пъти преди хранене. Настойката в съотношение 1:10 в силна ракия помага при шипове като се прави компрес.
Кокичето лекува радикулит, мускулни дистрофии, старческо треперене, отслабнало зрение и обща отпадналост. То обаче е силно токсично и преди употреба е необходима консултация със специалист. Цветовете на теменужката пък се берат заедно с листата и се сушат на сянка. Срещу кашлица се взима 5 грама изсушена дрога, сварява се в 300 мл вино и се пие преди обяд две седмици.
Агликата е полезна при слаб стомах, нервно разстройство, кашлица или за изпотяване – 2 ч. л. от нея се варят в 300 мл вода, докато се получи 250 мл течност. Пие се наведнаж преди обяд. Минзухарът помага при кашлица, слага се от него в традиционния чай. Божурът подобрява съня, успокоява при болки.
Чаена лъжичка ситно надробени корени или стрити изсушени листа се пускат в 400 мл вряща вода, вари се пет минути на тих огън, прецежда се и се пие по кафена чашка три пъти на ден преди хранене не повече от две седмици. Корени от божур умъртвяват нерви на развалени зъби, като коренът се срязва напречно и се държи върху зъба с часове.
Ружата се използва срещу кашлица, задух, възпалено гърло, пресипнал глас, ангина, бронхиална астма, възпаление на стомаха, киселини. 2 с. л. дрога се пускат в 500 мл студена вода, кисне там осем часа и се прецежда. Пие се по кафена лъжичка на всеки три часа, докато се почувствува резултат.
Дъхавият босилек облекчава колит и жлъчни кризи, успокоява кашлица. Фолклорът е възпял „босилково вино” като безценно лекарство както при горните болежки, така и изобщо като укрепващо организма. В 200 мл червено вино се пуска щипка босилек и се загрява. Сок от живо стъбло действува ефективно, ако се изстиска върху гъбични инфекции.
Босилек във ваза или като стайно цвете неутрализира вредното излъчване от телевизори и компютри. А пъпка карамфил, поставена в болен зъб, премахва болката. При болки в гърлото коренчета карамфил се стриват на прах, взема се чаена лъжичка от полученото, пуска се в 50 мл силна ракия и се изпива.
Рецептите са стари и изпитани, описани от пионерите на българската народна медицина Цани Гинчев от Лясковец, йеромонах Неофит Калчев, наричан в Преображенската обител Дядо Даскал, както и материали по народна медицина от академик Державин и И. Бакалов.
