Забравеният генерал от Одринската епопея

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

Захвърлен в приют за душевно болни, обречен на забвение и погребан без почести, далеч от родния си град Горна Оряховица. Това е тъжният край на един български генерал, отличен с орден за храброст след епичната битка при Одрин преди 99 години.

Но такава е понякога историята – капризна и непостоянна като хората, които я пишат. За Григор Грънчаров в българската летопис страниците са оставени празни почти цяло столетие. Първите опити за възстановяване на името му са от 2009 година, а заслугата днес да си спомним за него е на двама родолюбиви българи от град Бяла.

Потомък на войводи
От оскъдната информация, оцеляла в архивите, научаваме, че Григор Москов Грънчаров е роден на 18 януари 1861 в Горна Оряховица в семейство, оставило ярка диря в българското Възраждане. Негови чичовци са известните български революционери Вичо и Сидер Грънчарови.

Макар и познати сред тогавашното общество като крупни търговци и чорбаджии, братята остават в историята като едни от най-ревностните деятели на местния комитет за подготовка на Априлското въстание. Вичо Грънчаров, известен още като един от учредителите на първото горнооряховско читалище и местните просветени дружества, умира през 1877 г. в изгнание, след като раздава цялото си богатство за революционното дело.

Сидер също не дочаква Освобождението – загива като воевода на последната чета, навлязла в българските земи в края на Априлското въстание.

Майката на бъдещия генерал Елена Грънчарова пък участва в ушиването на знамената за въстаниците от Първи революционен окръг. След залавянето на местните дейци, оглавява похода на горнооряховските жени до търновския паша, с което спасява града от опустошение.

Израснал в бунтовна среда, след Освобождението младият Грънчаров постъпва в Одеското военно училище в Русия и го завършва през 1881 г.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2-ра пионерна рота, с която участва в укрепяването на Сливнишката позиция. За усърдието си е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

През 1886 г. Григор Грънчаров завършва и военната академия в Русия, а след завръщането си в България участва в подготовката на неуспешния русофилски бунт в Русе (1887). Заедно с много други офицери емигрира в Русия, където служи в Кавказката военна област. През 1898 г., след уреждането на въпроса с воините в странство, му се дава възможност да се върне отново в родината.

По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 3-та бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия и е пръв помощник, началник на войските на дясното крило на генерал Георги Вазов при подготовката и щурма на Одринската крепост. В Първата световна война (1915-1918 г.) командва отново 3-та бригада от 9-та дивизия.

След всички битки и героични подвизи, генерал-майор Григор Грънчаров умира в бедност и мизерия на 29 февруари 1928 г. в сегашната психиатрична болница в град Бяла.

Случайното разкритие на един поет
Преди няколко години поетът Иван Северняшки, който е родом от Бяла, разчиствал гроба на свой близък, когато вниманието му било привлечено от прогнил дървен кръст, скрит в избуели треви. До него имало скромна плоча с труден за разчитане надпис.

Това, което силно впечатлило Северняшки обаче, бил издълбан в камъка малък офицерски кръст. Усъмнил се, че на това място лежат костите на висш военен, участвал в Руско-турската освободителна война и поискал да узнае кой е той. Обърнал се за помощ към дъщеря си Татяна Йорданова, уредник в местния музей „Освободителна война“.

Така двамата започнали упорита изследователска работа и да редят сложен пъзел от оскъдни данни, взети от архива на бившия приют, а после и от историческия музей в Горна Оряховица. Впоследствие установили, че тайнственият генерал има наследници в София и така стигнали до внука му – Димитър Грънчаров.

С подкрепата и даренията на близки на героя от битката за превземането на Одрин, на общините Бяла и Горна Оряховица и на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на 5 ноември 2009 г. гробът на ген. Григор Грънчаров е възстановен и за пръв път от смъртта му в негова чест е извършена заупокойна молитва.

От разказите на близките
Дивизията на Грънчаров е включена в обсадата на Одрин, а самият той е изпълняващ длъжността началник на Източния сектор. Ролята му в победната битка е ключова. В последния ден преди атаката на предните позиции, той моли и получава разрешение от ген. Иванов първият щурм да започне на зазоряване на 13 март.

На своя глава, без разрешение на по-високи началства, той командва най-напред преминаването на един участък на турските укрепления, стига до втората линия, след което заповядва на командваните от него артилеристи да се изнесат на открити позиции. Независимо от опасността, че ще загуби повече хора, успява да поддържа ураганен огън по вражеските укрепления, докато ген. Георги Вазов осъществява съкрушителния си удар и буквално смазва турската войска.




В категории: История , Горещи новини