* Древният град Адрианопол, който българите изконно наричат Одрин, по времето на Балканската война е можело да бъде
назован „ключът към Цариград“. Край него тогава минават железопътните
комуникации, които свързват Западната армия на османците, разположена в
Македония, и Източната им армия. Превземането на този стратегически
пункт от нашите войски в голяма степен определя успеха на въоръжената им
борба.
* От началото на декември 1912 г. съобщенията за събитията около
обсадата на Одринската крепост изместват всички останали новини от
страниците на европейския печат.
* По време на щурмуването на непревземаемото фортификационно съоръжение
край Одрин българската артилерия прилага за първи път редица тактически
нововъведения: ограждащ огън, артилерийски огневи вал и съпровождане от
пехотата на артилерийските подразделения. Огънят се е насочвал от
проникнал в града български разузнавач, който от минарето на една от
джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата. Точно по
този повод датата 11 март е обявена за Ден на ракетните войски и
артилерията на Българската армия. Тъкмо на този ден преди 99 години в 13
часа е дадено началото на артилерийската подготовка за щурма на
Одринската крепост.
* Била е прокарана надеждна телефонна връзка както между командирите на
пехотата и артилерията, така и между командващите батареите, която била
дублирана със сигнална връзка, осъществявана чрез фенери и флагове.
* В състава на сражаващата се турска армия влизат повече от 70 хиляди
войници и офицери. Тя разполага с 650 оръдия, а командването й е
поверено на Шукри паша.
* Броят на българите и сърбите, взели участие във военните действия, е
общо 110 хиляди пехотинци, кавалеристи и артилеристи. Техните оръдия са
не по-малко от 700, включвайки в това число и тези на обсадната
артилерия на 2-ра българска и 2-ра сръбски армии.
