Правителствата още от Костово време, които са дали на чужденци концесията за добив на руда от Асарел, МОК „Медет“, Кърджали,
КЦМ и др., са не за затвор, а за разстрел. Годишно губим по 2,5 милиарда от износа на тези суровини. И ако рудите бяха оставали в България и се преработваха у нас, тези милиарди щяха да са поне 5 пъти в повече и да се вливат в републиканския бюджет, а не да се изнасят и крадат.
Чудно ми е как ние, българите (специалисти, политици), сме царе на договори, анекси, подточки, поправки и все в полза на ползвателя, а не на „ползу роду“, за бюджета.
Чудно ми е как в района на Крумовград няма просветени, отговорни люде, които да се замислят за живота в него – как ще се живее, какво ще вирее, какво ще се произвежда. Защо не се организират и не потърсят сметка на кметове, областни управители, депутати, министри на земеделието, екологията, здравеопазването, промишлеността. Защо не блокират районите, не пишат протестни декларации до Евросъюза.
Бедният наш народец! Спи си кротко зимен сън. Не се интересува, че вече върви към изчезващ вид, че ще е вечен клиент на болници и аптеки заради алчността на нашите любими ръководители, политици и други продажни и алчни личности.
Крайно време е да се направи общ единен фронт, за да се премахне това социално зло ГЕРБ.
