Много от старите манастирски летописи били задигнати през ХІХ век от руски пътешественици
Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас
След като през 963 г. монахът Атанасий основава Великата лавра, на Света гора започва бързо строителство на нови манастири. Голяма част от тях били на мястото на стари скитове и манастирчета, опожарени от арабите, но други били съвсем нови.
Постепенно до началото на ХІ в. били изградени Иверон – грузинският манастир, посветен отначало на св. Йоан Продром, а после преименуван на „Успение Богородично”; Каракалският манастир „Св. св. равноапостоли Петър и Павел”, който бил основан от италианци; манастирът „Кутлумуш” и др. Възстановен бил и „Ватопед”.
От Трагосът – първият устав на Света гора, разбираме, че през 971 г. светото място е било обитавано от около 600 монаси – отшелници и киновити, от различни националности. Сред тях имало предимно гърци, грузинци, италианци, арменци, но и много славяни.
Българското присъствие на Атон е неразривно свързано с манастира „Зограф”. Тази обител била основана още в началото на Х в. от византийския монах Георги Зограф и представлявала в началото съвсем малко манастирче. По-късно, през 980 г., има документ за спор за земи между „Зограф” и манастира „Св. Апостоли” – едно от най-старите писмени свидетелства на Света гора.
След падането на Самуилова България, ок. 1020 г., трима български боляри – Мойсей, Аарон и Йоан, се заселили в близост до стария „Зограф” и заживели като отшелници. Към 1048-1049 г. „Зограф” е вече български манастир, с игумен Йоан Селински. По-късно в документите тази обител обикновено се определя като „българския манастир на Атон”.
В първата половина на ХІІІ в., когато България е най-силната държава на Балканите, Света гора е под властта на българския цар Иван-Асен ІІ.
От това време има документи, според които българският владетел е основен дарител на Светогорските манастири и особено на „Зограф”. И до ден днешен при всяка църковна служба в „Зограф” се споменава името на Иван Асен ІІ. За съжаление грамотите на този велик български владетел са унищожени сто години по-късно от сръбският крал Стефан Душан, който в средата на ХІV в. контролира Източна Македония и Атон. Но от цар Иван-Асен се е запазила друга грамота – Ватопедската, с която той дарява на манастира „Ватопед” село Семалто (в Сярска област).
1275 г. донесла тежко бедствие на „Зограф”. През 1274 г. била сключена Лионската уния между Византия и папа Григорий Х, според която се признавало върховенството на папската власт. Макар че това решение било в интерес на Византия, византийското общество било потресено – били предадени изконните православни ценности!
Въпреки съпротивата, имперски чиновници и папски легат отишли на Атон и се заели да убедят манастирите да признаят върховенството на Рим. Много от игумените и монасите отказали категорично и това им донесло сурова участ. Грузинските монаси от „Иверон” били издавени в морето, тези от Карея – обесени или изклани, а 22 български монаси и 4 миряни били изгорени живи в кулата на „Зограф”. По-късно те били канонизирани за мъченици. Именно при този пожар били унищожени и огромно количество български книги, някои от които били написани още през Х в., по времето на цар Петър.
През 1342 г. цар Иван Александър издал грамота, според която на „Зограф” се дарява село Хантак, в областта на Долна Струма. Има и свидетелства за дарение от страна на висши аристократи като болярина Бранислав, който построил в рамките на манастира църквата „Св. Димитър”.
Много от книжовното богатство на „Зограф” днес се съхранява в руски библиотеки. Голяма част от руските пътешественици през ХІХ в., които освен проучватели, били и разузнавачи и събирачи на старини. Те задигали старите манастирски ръкописи и ги отнасяли в Русия.
Не един и два пъти откъсвали особено интересни за тях листове от старите книги и ги прибирали за себе си. Тази практика е една от причините днес в България да се съхраняват толкова малко средновековни български книги.
Освен в „Зограф”, български монаси имало и в други манастири. Първият български патриарх на Втората българска държава – Йоаким, прекарал много години в Света гора. Особено известен през първата половина на ХІV в. бил българинът Йоан, монах във „Великата лавра”. Недоволен от качеството на преводите на редица богослужебни книги, той направил нови преводи на много богословски съчинения, които изпращал в България. Негови ученици и помощници били българските монаси Методий, Йосиф, Теофан и Козма.
Част от ръкописите на Методий днес се съхраняват в Синайския манастир „Св. Екатерина”.
През периода 1364-1370 г. в Света гора пребивава и бъдещият патриарх и светец на Българската църква – Евтимий Търновски. Той последователно постъпва в манастирите „Студион” и „Великата лавра”, после вследствие на клевета е заточен на о-в Лемнос, след което се връща на Атон, в манастира „Зограф”.
Според проф. К. Павликянов от средата на ХІV до началото на ХVІІ в. във Великата лавра „Св. Атанасий” имало седем български монаси. В манастира „Григориат” от края на ХV до средата на ХVІ в. имало петима българи, в „Ксенофонт” – девет, в „Ксиропотам” от средата на ХV до средата на ХVІ в. – петима български монаси.
Интересен и с друг характер е случаят с българските монаси в манастира „Кутлумуш” през средата на ХVІ в.
Те се настанили в обителта в края на ХV в., а през 1501 г. получили благословия от патриарх Йоаким І. През 1540 г. обаче монашеското братство било изгонено от „Кутлумуш” с патриаршеско постановление заради щети, „нанесени на манастира поради пиянство”.
Има сведение, че манастирът „Симонопетра” от края на ХV в. е български – но неизвестно докога.
За да завършим с представянето на българските киновити в Света гора, трябва да споменем, че шестима български монаси били управници (протове) на Атон, но след ХVІ в.
На Атон българите не били само киновиални, тоест общежитийни монаси. Много голяма част от тях били отшелници-исихасти. Интересен е фактът, че трима преки ученици на великия исихастки учител св. Григорий Синаит били българи, които пребивавали на Атон в продължение на доста години.
Един от първите ученици на св. Григорий бил българинът Климент.
Той бил обикновен овчар, който една нощ видял някаква чудна светлина над пасището. Не можейки да си обясни това видение, Климент отишъл в Атон и станал ученик на един от отшелниците-монаси в Света гора. След като св. Григорий пристигнал тук, Климент се срещнал с него и станал един от най-добрите му ученици – за това изрично пише патриарх Калист, също ученик на св. Григорий Синаит и приятел на българина Климент.
Св. Теодосий Търновски, основоположник на исихастката традиция в България и учител на св. Евтимий Търновски, също живял няколко години на Атон. Това станало след смъртта на св. Григорий Синаит към 1346-1347 г. Тогава монашеското братство на „Великата лавра” в Парория, построена в планината Катакекриомени с помощта на цар Иван Александър, единодушно избрало Теодосий за следващия игумен на манастира. Той обаче отказал и със своя ученик – бъдещият светец св. Роман Търновски, се установил на Света гора, във Великата лавра „Св. Атанасий”. След няколко години той напуснал Атон поради турските нападения.
Неговият ученик – св. Роман, напуснал също Света гора и станал пръв помощник на св. Теодосий в манастира „Кефаларево”.
Св. Ромил Видински, един от най-известните атонски исихасти, също бил българин и ученик на св. Григорий Синаит. След като турците прогонили парорийските монаси, Ромил се установил в Света гора.
В житието му изрично се казва, че той бил наставник „на мнозина от единонравните си… и най-вече на сънародниците си”. Това показва, че в Атон е имало много българи, които се стремели да станат последователи на този действително легендарен исихастки учител.
Най-накрая трябва да споменем и ученика на св. Ромил – Григорий Доброписец. Той също бил българин и е написал Житието на своя свят учител.
Представените дотук данни далеч не са изчерпателни, но показват сериозното присъствие на българите в Света гора. Много български царе и аристократи са били ктитори на Атонските манастири, благодарение на тях са построени църкви и кули, дарени са имоти, добитък и църковна утвар.
Но и много българи са напускали родните си места и се установявали на Атон заради своята любов към Бог и желанието за монашески живот.
Днес в Света гора има само един български манастир – манастирът „Зограф”. Той все още продължава да пази традициите на Светогорското българско монашество.
