Лещата като културно растение по нашите земи е била позната още на прабългарите. Древните народи, а по-късно и европейците, са я използвали освен за храна, и в народната медицина. Тя е едно от най-старите културни растения, отглеждани от дълбока древност в страните на Югозападна Азия. Египтяните, евреите, римляните и гърците са познавали много добре тази ценна зърнено бобова култура.
Семената на лещата по съдържание на белтъчини, които са между 25 и 32%, не отстъпват на фасула и граха. Те съдържат почти всички незаменими за животинския организъм аминокиселини (тирозин, триптофан, лизин, аргинин, хистидин, цистин, метионин), богати са на витамин В1.
У нас лещата се отглежда като ранна пролетна култура. Сеитбата на лещата може да се извърши при първа възможност още в края на февруари и началото на март. Тя притежава висока студоустойчивост, пониците й понасят без повреди минимални температури до минус 6оС, а възрастните растения – до минус 8-9оС. Лещата е култура с агротехническо значение. Обогатява почвата с азот и е важен предшественик на пшеницата и другите зимни и пролетни житни култури.
В България са разпространени двата подвида леща – едросеменна и дребносеменна. Широко разпространение има дребносеменната леща, която е с по-добри вкусови качества и по-невзискателна към почвено- климатичните фактори. Дребносеменната леща има по-къс вегетационен период ( 60-70 дни) от едросеменната (80-130 дни).
През началните фази от развитието си тя е невзискателна към топлинния фактор. При температура 4-5оС лещата пониква за 10-12 дни.
Към влагата лещата има по-големи изисквания в началните етапи от вегетацията си. В по-късен етап от развитието си устойчивостта на растенията към засушаване нараства, особено при дребносеменните сортове.
По отношение на почвите лещата се развива най-добре на песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи варовити почви. Подходящи за тази култура са и песъчливите леки черноземи.
Основната обработка на площите, предназначени за отглеждане на леща, се извършва на дълбочина 20-22 см. През пролетта предсеитбената обработка включва култивиране и брануване.
Торенето при лещата зависи до голяма степен от предшественика. Тя не се нуждае от торене след предшественик, торен с минерални торове. Внасянето на азотни торове се налага само на бедни откъм азот почви. В този случай се прилага предсеитбено торене с 6-7 кг/дка амониева селитра.
При наличие на повече азот в почвата лещата развива голяма вегетативна маса, периодът на цъфтеж се удължава, а процесът на узряване на семената протича неравномерно. При отглеждане на леща на по-слабо плодородни почви се препоръчва торене с умерени дози фосфорни и калиеви торове (4-5 кг активно вещество на декар), като суперфосфатът може да се внесе еднократно през есента или на два пъти – половината с есенната оран, а другата половина – с предсеитбеното култивиране.
Лещата се засява при междуредово разстояние 10-12 см и на дълбочина 3 см при дребносеменните сортове и 5 см - при едросеменните. Семената трябва да са с висока чистота, най-малко 96% и кълняемост – над 90%. Сеитбената норма за дребносеменната леща е 8-10 кг/дка и 12-14 кг/дка – за едросеменната. За да се осигури дружно и бързо поникване на семената, след сеитбата засетите площи трябва да се валират.
В периода от поникване до фаза цъфтеж се препоръчват 1-2 бранувания. При прилагане на добра агротехника при отглеждането на тази ценна култура добивите могат да надхвърлят 200 кг от декар. Лещата се прибира, когато узреят над 50% от чушките. За ограничаване на загубите от разпиляване (разпукване и ронене на чушките) се препоръчва прибирането да се извършва през по-ранните часове.
