Адриана Будевска – българската Сара Бернар

Автор: Огнян Стамболиев

Адриана Будевска – една от личностите, положили основите на професионалния театър у нас, е родена преди 134 години в сърцето на Златна Добруджа, Добрич. Великата българска актриса е дъщеря на „буйния като кон и силен като Крали Марко” тревненец Кънчо Будевски. Едва седемнадесетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, тя има шанса да получи стипендия за Москва – да учи за актриса.

В комисията на Министерството на просвещението са Иван Вазов, проф  Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Като вещ ценител на младите таланти, Дядо Вазов веднага оценява дарбата и хубостта й. След време тя ще играе с особена любов в неговите пиеси на сцената на Народния театър.

За четири години в Москва, в школата на прочутия Малий театър при прочутия педагог Александър Ленски, изключително интелигентната и упорита млада жена ще усвои много от тайните на актьорския занаят. В руската страна тя ще има щастливи, паметни срещи с именити руски театрали от ранга на Качалов, Олга Книпер-Чехова и Савицкая. Ще се запознае дори с великия Чехов.

И въпреки че получава няколко покани да остане в Русия, Будевска ще се върне веднага в родината си. В миналото – далечното, а и по-близкото – нашите драматични и оперни артисти винаги се връщаха в България. Водени от чувството си за дълг и от любовта си към Родината, те пренебрегваха дори Скалата, Гран опера и Ковънт гардън, докато днес немалко от тях или бягат, или пък са прогонени от държавата, която нехае за изкуството и дори ни натрапи за министър на хилядолетната българска култура едно напълно неподходящо лице.

Адриана Будевска дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях” в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева” на Александър Островски. А след това и като Доня Долорес в мелодрамата „Отечество” на Викториен Сарду. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона. За по-малко от четвърт век тя подготвя повече от 100 роли.

Наистина, една изумителна работоспособност и раздаване на сцената! Школата й е великолепна, владее до съвършенство както тялото, така и гласа си. Актьорският й диапазон е впечатляващ – тя се превъплътява еднакво успешно и в Рада от „Под игото”, и в Костанда  от „Свекърва”, и в лейди Макбет на Шекспир, и в библейските Юдит и Далила. Освен тях, изпълнява роли от Островски, Гогол,  Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу,  Кнут Хамсун, Иван  Вазов,  Васил Друмев, Антон Страшимиров, Пейо Яворов, Кирил Христов.

Будевска бързо става любимка на публиката, омагьосана от вдъхновените й изпълнения, нейната безспорна красота и женско очарование на сцената.

Театралните критици от епохата признават, че  Адриана Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна  по талант на  най-големите европейски актриси днес”. Сравняват я с французойката Сара Бернар, италианката Елеонора Дузе, а в по-късна възраст и с рускинята Ермолова.

Сред големите й постижения, а те са толкова много, не могат да се отминат Офелия от „Хамлет”, Луиза от „Коварство и любов”, Амалия от „Разбойници”, Мила в „Полите на Витоша” и може би на първо място Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля. Нейните съвременници я определят като връх в блестящата й кариера.

„Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената”, споделя самата тя.  А животът й е труден още от самото начало. Горчивини и мъки я спохождат непрестанно. В детството си бъдещата актриса е нежно и слабо момиченце, което все пак оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете й по-големи сестри.

През 1901 г.  Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и човек със силен дух. Но за съжаление, остава млада вдовица. Тя е едва 34-годишна, когато го изгубва. Той умира от тиф  като участник в Балканската война през 1912 г.
След няколко месеца Адриана ще роди  единственото си момиченце, което скоро ще умре.

В Торино, Италия, ще загине и големият й син Гани, студент по химия последна година, който участва в социалистическото движение за сваляне на правителството. След това ще преживее и съдебен процес срещу по-малкия – Вили, също социалист-бунтар, но той ще успее да избяга в Аржентина. В Южна Америка Вили Ганчев ще стане един от най-добрите пилоти.

При него по-късно Будевска се приютява за цели 11 години, след като през 1926 година, в творческия си апогей, е... уволнена от  Народния театър. А предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от Борис Трети.

С нея от театъра е уволнен и нейният партньор – великият актьор и основател на трупата, Васил Кирков. С него тя играе в драмите на Шекспир, Шилер, Вазов, Яворов.  Чувствителният и честолюбив Кирков обаче няма да издържи на унижението и обидата и не след дълго ще се разболее нелечимо и ще напусне този свят.

Будевска остава цели десет години извън сцената и това е голямо страдание за нея, докато накрая, изгубила надежда, че ще се върне  в театъра, емигрира в далечна Аржентина, където намират приют много български емигранти.

„Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!” – възкликвала покрусена Адриана Будевска пред най-близките си приятели. Мястото й в Народния театър ще остане завинаги  празно. С времето името й ще се превърне в легенда. Днес гордо го носи Бургаският драматичен театър, един от най-добрите у нас, със славна история и прекрасна трупа. На нея са кръстени и много улици и читалища в страната. За срам на Добрич родната й къща, която е със статут на музей от 1978 година, сега е оставена да се руши, а двора й превземат двуметрови бурени!

На 20 август 1937 г. когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена на цветето латинка от бащиния си двор в Добрич.

Засява ги в дома си в Буенос Айрес и това е веществената сантиментална връзка с родината, която тя обожава и за която дълбоко страда. След години нейните внуци донесоха в Добрич от латинките, които е отглеждала, а също и друга скъпа реликва – българската мартеничка, с която се е закичвала всеки 1 март през годините на изгнанието си. Тогава тя не е вярвала, че ще може да се върне на родна земя. Неин горещ почитател обаче се оказва вождът Георги Димитров и за щастие той я кани да се завърне в родината.

Може определено да  се каже, че стъпването й на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството.

Животът я напуска на 9 декември 1955 г. Но завинаги остава заветът на великата българска драматична актриса, записан в тетрадките й – „Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек !”




В категории: История , Горещи новини