Тази година пролетта настъпи, когато й е времето, но не бе посрещната от много разцъфтели дървета.
Автор: Дина Харизанова
Тежките зимни студове забавиха развитието на цветните пъпки и на практика около Първа пролет бяха цъфнали само дряновете. Не случайно за него се казва, че това е дървото, което първо цъфти, а плодовете му узряват последни.
Дрянът е едно от най-древните плодни растения на планетата. Археолози са намирали негови костилки при разкопките на селища от неолита. Старинна легенда гласи, че Ромул – основателят на Рим, очертава с копието си границите на бъдещия град, след което забива оръжието си в земята, а то пуснало корени и разцъфтяло. Така се появило първото дряново дърво, макар в действителност това растение да съществува от много по-ранни времена.
Дрянът се цени много заради лечебните свойства на плодовете, кората и листата си; заради здравата си, но гъвкава дървесина; заради невзискателното си отглеждане, обилно плодородие и дълголетие.
Всъщност почти не са нужни някакви специални грижи за отглеждането му. В първите години от засаждането дори не му е нужно отделно място в градината – той се чувства прекрасно и плодоноси обилно в сянката на разлистените ябълки, сливи, круши и череши. Даже на полусянка се развива много по-добре, отколкото ако е опълчен на слънцето.
Съществуват много начини за размножаването на дряна. Ако за целта използвате костилки, трябва да се въоръжите с много търпение. След като се отделят от презрелите плодове, те се промиват добре с вода, смесват се с влажни стърготини и се стратифицират, като този процес продължава повече от една година, като се засяват не на следващата пролет, а през още един пролетен сезон.
Ако се посадят „сухи“ веднага, без предварителна стратификация във влажни стърготини, ще поникнат също след две години, но много неравномерно и хилаво.
Иначе след стратификация ще поникнат бързо, но нарастват много бавно – в края на първата година от вегетацията си ще станат едва 3-4 см и след опадането на листата почти не се виждат на фона на почвата, при което може да не се забележат и да се изкопаят по невнимание.
Вече на втората година младата фиданка, която достига солидните размери с височина 10-15 см и дебелина 3-5 см в диаметър, може да се облагороди, като за целта се използват резници от едроплодни културни сортове. Възрастните растения не се нуждаят от особени грижи. Те не обичат да бъдат прекопавани и въобще да се копае в проекцията на короната им, защото така има голям шанс да се повреди повърхностната им коренова система.
В засушливо време дръвчетата се нуждаят от поливка. И по принцип качеството на плододаването зависи от наличието на добра влага в почвата. Ако в периода на узряването на плодовете, когато се залагат и цветните пъпки за следващата година, няма достатъчно валежи и поливки, в следващия сезон не може да се очаква растението да даде плодове.
И още нещо важно – при посаждането на готови дрянови фиданки в посадъчните ями не трябва да внасяме никакви торове – само пръст и вода. Мястото на присаждането трябва да е на 2-3 см над почвата и периодично се отстраняват появяващите се оттам леторасли.
Тази година съм присадил пъпка от култивиран дрян върху кучи дрян /така предполагам, че е според вида му/ и ако някой е правил това, може да пише дали става. Ако има успех напролет, ще се радвам и ще пиша /стига да не забравя къде съм писал сега/.
