Крушово по времето, когато Иван Шумков съдейства за отваряне на българско училище и изграждане на българска църква в градчето
03 Април 2012, Вторник
Среща на д-р Станислав Шумков с американския президент Рузвелт спомага за подобряване положението на българите в Македония
Автор: Диана Славчева
След разгрома и зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. от Инициативния комитет на българските бежанци от Македония натоварват двама автори със задачата да заминат за Съединените щати и да осведомят тамошната общественост за страданията на българите, като се опитат да подпомогнат македонската кауза.
Всичко това на фона на хилядите долари, които гърци и сърби изразходват за кампании точно в обратния дух... Двамата избраници са Станислав Шумков и Георги Чакалов. През 1904 г. във Филаделфия излиза забележителната им книга „Македонският въпрос и неговото правилно решаване“...
За Станислав Шумков това не е първото издание зад Океана. През 1897 г. там излиза неговият труд „Бъдещето на Балканските държави“ – една малка книжка, с която той преследва огромна за времето си цел – да запознае колкото се може повече американски граждани с далечния балкански район, да ги спечели за своята кауза, подтиквайки тяхното чувство за справедливост към един народ, който още пъшка под турско робство.
Роден през 1867 г., за да се спаси от турските преследвания, той съвсем млад заминава за Америка. Едва 16-годишен първоначално започва работа като чистач в един университет. А след няколко години, само на 30 години, вече е доктор по философия и бакалавър на изкуствата. Докторатът му в Пенсилванския университет по философско-исторически науки е озаглавен „Българското възраждане“. Именно там той пише и книгата си „Бъдещето на Балканските държави“.
В българското й издание, което се появи на бял свят едва през 1991 г., благодарение на бургаското издание “Делфин прес” неговата внучка – Калина Шумкова, говори в послеслова за дядо си като за човек, „за когото името на България е било по-скъпо от името на родната му майка“. Потомката на този сърцат българин разказва: „Любовта към родина и носталгията са много силни.
През 1901 г. д-р Шумков изоставя многообещаващата си научна кариера и се връща в България като търговски представител на една фирма за вършачки във Варна. Тук среща баба ми Амалия Розенберг (дъщеря на емигранти от Одеса), и след известно време заминават заедно за Америка.
Именно тук започва огромната просветителска, апостолска дейност на дядо ми в полза на македонската кауза – той пише редица статии, стремейки се да разкаже на повече американци за страшната участ на родината си. Обединява около себе си малобройната тогава българска емиграция, успява да се срещне с тогавашния американски президент, за да издейства неговата подкрепа за поробена Македония.
Наред с всичко това, д-р Шумков отдава голямо значение на личния контакт, на срещите с американските граждани. Той започва да изнася редица беседи и сказки в американските черкви, разказвайки за ужасите в Македония и Тракия.
Тъй като притежавал прекрасен теноров глас, след беседите пял български народни песни, като баба ми акомпанирала на пиано (по този начин си спечелили и много почитатели). След това са се събирали волни пожертвувания, които са били изпращани в Македония.
Бих искала да спомена за една поучителна история, разказана от баба ми, която така добре говори за сърдечността на обикновения американец. След поредната лекция една жена, потресена от страданията на далечните и непознати за нея хора, не носейки пари в себе си, свалила от врата си и пуснала в подноса златната си верижка...
Настъпва 1908 г. Баба ми и дядо ми се връщат окончателно в родината си – големият патриот не може да живее далеч от страданията на своите братя, още повече – задават се страшни събития. Тук се занимава с публицистика, ставайки и кореспондент на лондонския вестник „Дейли телеграф“.
За съжаление, животът на д-р Станислав Шумков приключва през 1919 г. (едва на 51-годишна възраст), с една велика радост в последните му дни – родината му е свободна.
Баба ми успява да отгледа сама трите си деца и да възпита у тях, а и у внуците си преклонение към един свят образ и любов към Родината“.
Това, което внучката не споменава в своите спомени е, че д-р Шумков издава в Америка и специален информационен вестник на английски език – „Маседониан хералд“, както и вестник „Нов свят“. Брат му Спас Шумков – също емигрант в САЩ, пък е редактор на вестниците „Борба“, „Български новини“ и на първия български емигрантски вестник „Македония“. Двамата братя са едни от най-известните интелектуалци сред българската емиграция в Америка по онова време.
На няколко пъти д-р Шумков посещава Държавния департамент на САЩ. Той си урежда аудиенция при президента Рузвелт, който го приема заедно с държавния секретар Хей. Двамата уверяват българина в симпатиите си към страдащите му сънародници в Македония и Одринско и обещават да уведомят правителството на Великобритания за своето благосклонно отношение към каузата на въстаналите в тези области.
И наистина на английските дипломати е съобщено, че могат да разчитат на американската подкрепа за всяка инициатива, която се предприема с цел да се принуди Османската империя да приложи в Македония реформите, осигуряващи нормални условия за живот на българите там, залегнали в Берлинския договор. Тази намеса на американския президент е един от факторите, накарали Великобритания да даде тласък за тяхното изпълнение в европейските области на империята.
Но голямото родолюбие на братята Станислав и Спас Шумкови и отдаването на всичките им творчески сили и организаторски способности за добруването на скъпата им родина не е случайно. Двамата са синове на изтъкнатия български революционер и съратник на Левски и Раковски – Иван Божинов Шумков.
Той е родом от крушовското село Цер. Учи последователно в Белград, Свищов, Лом, Букурещ и Русе. В Лом учител му е даскал Кръстьо Пишурка. Едва 15-годишен той постъпва като доброволец в руската армия и взима участие в Кримската война. След нейния край започва работа в кантората на Евлоги Георгиев в Галац. След една година – през 1857-ма, той заминава да учи в Атина с финансовата подкрепа на големия български дарител. Там той първо завършва гимназия, а по-късно и Атинския университет.
Завръщайки се в Македония, Иван Шумков е учител по гръцки в Крушово, а през 1864 г. става един от инициаторите за отварянето на българско училище в града. Четири години по-късно се заема и с построяването на българска църква, като лично обикаля из Румъния и Русия, за да събира средства за изграждането й.
Освен като даскал, той е известен и като виден деец за постигането на църковната ни независимост. А също и като много талантлив писател и преводач – в Княжество България той превежда и написва 14 съчинения. В същото време издава и вестник „Юнак“. Вдъхновен пропагандатор на българския език и българщината, той взима участие и в първия учителски събор в Прилеп.
Когато избухва Руско-турската война, Иван Шумков се включва в разузнавателна мисия на руското правителство в Цариград и Одрин, но е разкрит и арестуван. После е изпратен на заточение в Кайро, откъдето обаче смелият българин успява да избяга.
Малко известно е, че след Освобождението той става един от първите библиотекари у нас.
Като един от съветниците на софийския губернатор Алабин – инициатора за създаването на Самарското знаме, Иван Шумков е натоварен със задачата да намери подходяща сграда в София за създаването на библиотека – първия културен институт в следосвобожденска България. Няколко години по-късно той пише в спомените си:
„Сдобиен с 150-200 наполеона, спуснах се низ София да търся и намерих една от най-големите турски къщи и я предадох на предприемач да я поправи по моя план и вкус до 10-15 дни“. Сградата се намира на ул. „Г. С. Раковски“ 131. Нова собствена сграда на Народната библиотека се изгражда едва през 1939 г. на мястото на царския манеж.
Първите книги, постъпили във фонда й, са събрани основно чрез дарения. Като личен пример дава и самият Алабин. Губернаторът собственоръчно записва новопостъпилите издания и показва на Шумков как да управлява книжния фонд.
Днес в покрайнините на София съществува една малка уличка, носеща името на този голям патриот и талантлив българин от епохата на ранното ни Възраждане. Това е единственият знак за памет към един от членовете на тази героична фамилия.
За съжаление никой не се е сетил да съхрани за поколенията спомена и за синовете му. Нито за д-р Станислав Шумков, нито за брат му Спас има поставена някъде мемориална плоча или издигнат паметник. А те, както виждаме, са оставили ярка следа в българската история.
