Преди 70 години
През март 1942 г. Видин е сполетян от разрушително стихийно бедствие,
което и до ден днешен е известно като „потопът”. Тогава Дунав излиза от коритото си и залива града, подобно на неотдавнашната трагедия в харманлийското село Бисер. Държавният архив в града пази много документи за това катастрофално наводнение.
Така например очевидецът Костадин Кръстев, който тогава е едва 15-годишен, си спомня:
„Люта, студена зима, подранила с виелица още през средата на 1941 година. Температурите не се повишаваха над минус 10-15 градуса. Водите на Дунав отдавна бяха замръзнали изцяло”.
Архивните материали разказват, как един следобед през първите дни на март ледът, сковал Дунав, започва да се пука и огромни ледени блокове бавно тръгват по течението. Нивото на водата бързо се вдига. Възрастните хора разказват, че през нощта на 3 срещу 4 март реката започнала да излиза от коритото си.
Настъпва суматоха- хората грабват най-необходимото и бързат да се спасяват. Поради липса на камиони по онова време мобилизират волски коли за евакуация на населението. До вечерта на същия ден водата малко отстъпва. Но настъпилото успокоение е кратко.
През нощта камбаните забиват тревожно, за да предупредят видинчани за прииждащата отново вода. Този път приливната вълна е доста по-голяма от първата. Някои от къщите не издържат на напора на водната стихия. На сутринта хората, потърсили спасение по покривите на домовете си, са прибрани с рибарски лодки.
В незалятата от придошлите води част откъм северната страна на Общината (сега музей „Конака"), където е била конюшнята на пожарната команда, колят спасения от удавяне добитък и разнасят безплатно месо и хляб по незалетите къщи. Вода се пие от разтопения сняг, останал по покривите. От Плевен пристига отделение с военни понтони. Разпоредена е пълна евакуация на града.
Впоследствие се изяснява, че наводнението е предизвикано от големи ледени блокове, препречили реката край островите Чифтилер (сега Богдан) и образували бент. Така прииждащата вода се разляла и наводнила града. Бедствието е предизвикано при ниво на реката 902 см. По време на това наводнение загиват 13 души, разрушени или застрашени от срутване са 345 жилищни сгради.
В околните села- Арчар, Ботево, Цар Симеоново, Антимово, Кутово, Слана бара, Новоселци и Покрайна са разрушени или повредени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения. По-късно проблем създават и рояците комари, завъдили се в образувалите се блата.
През далечната 1928 г. Дунав също замръзва. Ледът бил толкова дебел, че един фермер успял да прекара през реката от Румъния вършачка, теглена от волски впряг. Иначе първото опустошително наводнение на Видин, регистрирано в новата история на града, е през 1897 година. Водите на Дунав заливат частично града и в края на 30-те години на миналия век.
Преди 102 години Малко известен е фактът, че преди да се прояви в подготовката за щурма на Одринската крепост, през 1910 г. ген. Георги Вазов, организира първата редовна автобусна линия в България. Конните впрягове по маршрута София-Самоков-Чамкория (дн. курорта Боровец) са заменени от два автобуса.
Любопитното е, че генералът сам лично обучава първите им шофьори. Бидейки инженер по професия, на следващата година Георги Вазов ръководи работите по полагането на настилката върху улиците на Бургас и едновременно с това взима участие в производството на първите български кинофилми.
През годините
31 март 1878 г. — На базата на Опълчението е създадена Българска земска войска, която по-късно става Българска армия
31 март 1916 г. — В 24 часа България преминава от Юлиански към Грегориански календар и вместо 1-ви настъпва 14 април
1 април 1947 г. — Основан е Съюзът на българските композитори
1 април 1959 г. — Създадена е Българска национална филмотека (първоначално наречена Държавен филмов архив)
2 април 1962 г. — Отбелязано е раждането на 8-милионния българин
2 април 2004 г. — С издигане на българското знаме в Брюксел се обявява присъединяването на България към НАТО
2 април — Международен ден на детската книга
3 април 1860 г. — На Великден в цариградската църква „Свети Стефан” при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх и с този акт Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия
3 април 1879 г. — Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България
4 април 1846 г. — Роден е Таньо Стоянов – български революционер, войвода на чета, участвала в Априлското въстание през 1876 г.
