От домашните отпадъци без усилия можем да си произведем ценна органична тор
Автор: Дина Харизанова
Компостът е идеално средство за обогатяване на почвата, което се получава в резултат на разлагането на органични вещества под влиянието на различни микроорганизми. В процеса на гниене. Той се смята за един от най-ценните видове органични торове и най-близък по състав до най-плодородните почви. При това всеки стопанин може да си го приготви сам напълно безплатно.
Той може да се произведе от всякакви домакински отпадъци – утайка от кафе, черупки от яйца, стърготини, сено, окосена трева, тънките клонки, останали ни от пролетните резитби на дърветата и лозите, дървесна кора, събраните през есента окапали листа, пепелта от изгарянето на дървата за отопление в печката, морски водорасли, накъсана наситно хартия – салфетки, опаковки, картон, а също и нарязани на тънки ленти стари тъкани от памук, лен, коприна или вълна.
От данни на Евростат, разпространени тези дни от Еврокомисията, стана ясно, че нашата страна е единствената в ЕС, в която отпадъците не се компостират, а се изхвърлят на открити сметища неоползотворени. При това средно всеки поданик на България „произвежда“ на година по близо половин тон битова смет. А поне една голяма част от това може да бъде рециклирана в частните земеделски и дворни стопанства.
Нищо свръхестествено няма в изготвянето на компоста – така или иначе всички растителни и животински отпадъци рано или късно изгниват. Събирането им в купчина на едно място само ускорява този процес, произвеждайки една качествена тор, която поддържа почвата здрава и плодовита.
Най-добре е за получаването му да се използва контейнер с обем не по-малък от 1 кубичен метър. В градинарските центрове се продават готови форми, но всеки стопанин може и сам да си скове подходящ сандък от стари дъски, каквито винаги се намират едва ли не във всеки двор.
За да бъде всичко наред, се убедете, че ще можете без усилия да достигате до компоста, като капакът на съоръжението трябва да е подвижен и едната му стена лесно да се маха. Осигурете покривало за сандъка, което ще запазва топлината в него и ще го защитава от дъжда. Добрата купчина компост трябва да бъде лесно достъпна за въздуха и за да осигурите това, се налага от време на време отпадъците да се разбъркват.
Контейнерът е добре да бъде разположен директно на земята, за да може безпрепятствено в него да попадат червеите, бактериите и различните гъби, които способстват процеса на гниене. Като дренаж на дъното може да наредите 10-сантиметров слой слама, сено и други подобни. Разполагайте изходните материали на пластове – например над зеленчуковите и плодови отпадъци поставете накъсана хартия, а след това окосена трева, после изсъхнали листа и т. н.
Важното е да се редуват „сухи“ и „мокри“, „твърди“ и „меки“ суровини. След всеки слой насипвайте по малко градинска пръст, за да ускорите процесите на разлагане. Като катализатор може да се използват прясно откъснати богати на азот растения като бобови култури, коприва или глухарче.
При трайно засушаване на времето ще се наложи да овлажнявате компостната смес чрез поливането й. И така, ако всичко е наред, само след няколко месеца ще имате готов за използване в градината компост.
