Обратна връзка

Има ли въобще кой да ни е каже? Сигурно има. Но това не са тези, които окачат по стените на лекарските кабинети ценоразписи като в кръчма. Колко струва една проста човешка благодарност може да „остойностят“ само майките, които създават живота; хората с възвърнатата радост и надежда; тези, които са почувствали неоценимостта на труда на медиците, за които няма Кодекс и работно време...

Впрочем виждал ли е някой Кодекса на лекарите, чел ли е параграфи от него? Не вярвам. Защото той е скрит дълбоко под лявата ни гръд и ние сме приели да го наричаме с обикновеното име „сърце“. Ако си оперирал един болен и си му спасил живота, но знаеш, че всеки момент може да настъпят усложнения, няма да седнеш да пиеш по чашка – просто сърцето ти няма да го допусне.

Ето защо звучи като кощунство твърдението на новоизлюпени „специалисти“, че щом болницата Х не работи с пълен капацитет и в нея се лекували примерно 25 души вместо 50, тя трябва да се закрие. Това да не е „Плод-зеленчук“ бе, господа, получили лекарски дипломи по погрешка! Та дори само един единствен човешки живот да е спасила болницата Х за цяла година, това покрива напълно разноските й...

Иначе обикновените българи от градове и села празнуват с благодарност нашия празник – 7 април, световен ден на здравето. Празникът в бяло. Белият цвят на душевната чистота и най-великата поезия – поезията на живота!



В категории: Горещи новини , Трибуна