Те са едни от първите пролетни цветя, които обагрят пейзажа, след като снегът отстъпи
Автор: Доротея Величкова
Сред най-рано цъфтящите пролетни цветя в градината са теменужките. От тях съществуват повече от 450 вида на планетата, но в цветните лехи обикновено се отглежда само един. Което не пречи невъобразимото му разнообразие от вариетети да съперничи на пъстроцветието на пеперудите...
Скромната теменужка е твърде невзискателна към отглеждането си и много леко понася зимните студове. Затова, ако е засадена миналото лято, тя е една от първите, които, след като снегът се стопи, „отварят очи“ и изпълват с пъстрите си багри паркове и градини. И техният обилен цъфтеж може да продължи чак до късна есен. Въпреки че най-едри и най-красиви са именно пролетните й цветове.
На височина нейните стръкове достигат 15-30 сантиметра. Може да се размножава със семена и отводи. Макар че цветарските магазини по това време на годината предлагат голямо разнообразие от готов разсад, голяма част от който е с вече разтворени цветни пъпки. Така че дори може да се направи избор и за цвета, който ни е нужен за цветното петно в двора ни.
Иначе, за да зацъфти още напролет, семената на теменужката трябва да се засеят през юни-юли предишната година. Тогава те се разпръскват в сандъче или в парник върху влажна почва. При правилното им засаждане, първите леторасли се появяват след около 2 седмици. Когато се оформят три-четири листа, растенията се пресаждат на открито в определения за тях участък.
Възможно е да си отгледаме теменужки и без предварително подготвяне на разсад, като семената им се засеят в началото на юли. Но в този случай се налага гъсто поникналите растения да се проредят и изхвърлят. По принцип разстоянието между тях трябва да е 15-20 см.
Коренът на теменужката е малък и затова тя лесно понася пресаждането, независимо по кое време и на какъв етап от развитието й се извършва то.
Хубавото на това цвете е, че можем да регулираме неговия цъфтеж по което време на годината искаме това да стане. Ако желаем например то да зацъфти през лятото или в късна есен, то следва семената му да се засеят още пред март, а новосформираният разсад да се насади в открита леха в края на пролетта. Почвата, на която се отглежда теменужката, следва да бъде умерено влажна. Като водата не бива да се задържа в почвата. В противен случай кореновата система ще изгние, което ще доведе до гибелта на цялото растение.
Редовно насажденията трябва да се подхранват със суперфосфат или амониева селитра в дози от 30 гр на кв. м. Макар и добре да виреят на бедни и песъчливи почви, растенията бързо издребняват и се изтеглят. Затова в тези случаи е нужно да се внесе преди засяване повече тор и компост – поне 5 кг на квадратен метър. Мястото за засаждане на теменужката трябва да се избира такова, което щедро се огрява от слънцето. Само в такъв случай ще се радваме на едри и наситени цветове. А за да продължи цъфтежът възможно най-дълго, прецъфтелите растения на всяка цена трябва да се премахват.
