Безумно възвание на саудитския мюфтия зове към разрушаване на християнските храмове, в Холандия всяка седмица затварят по две църкви
Висшият духовен авторитет на Саудитска Арабия, великият мюфтия шейх Абдул Азиз бин-Абдула призова към разрушаване на всички християнски храмове на територията на Арабския полуостров. Рязкото изявление на мюсюлманския лидер учуди не само християните, но и последователите на учението на пророка.
Както пишат различни медии, шокиращата позиция на духовния мюсюлмански авторитет е отговор на молба на кувейтското „Дружество за възраждане на ислямската култура”. Тази неправителствена организация иска приемане на закон, който би забранил издигането в страната на нови християнски църкви.
Активисти от дружеството се обърнаха за съвет към шейх Абдул Азиз бин-Абдула, който има неоспорим авторитет в сунитското кралство. А той предложи на властите не само да не строят нови християнски храмове, но и да се отърват от вече съществуващите.
Призивът на шейха предизвика недоумение дори сред привържениците на исляма.
Надеждата, че думите на Абдул Азиз бин-Абдула са изтълкувани невярно, щеше да е по-вероятна, ако през последно време в този регион на Близкия изток християните не бяха подлагани на жестоки преследвания. Например, в началото на февруари в Саудитска Арабия бяха арестувани няколко десетки етиопски християни. Предстои им депортиране от страната за това, че са участвали в състояла се в град Джида рождественска служба.
Съгласно законите на кралството, само мюсюлмани имат право да провеждат публични религиозни церемонии. А в края на 2011 година в Йордания се появи и имаше голям успех фетва на един от членовете на шариатския съвет, която разрешаваше да се отвличат и изнасилват жени от немюсюлманската вяра.
В самото духовно управление на кралството не потвърждават наличието на фетва за унищожаване на храмовете, но дори и слухове за такова едно заявление на духовния лидер на Арабския полуостров могат да предизвикат не само вълна от вандализъм спрямо храмовете на страната, но и да провокират поредица от разправи с друговерци в Близкия изток като цяло.
Защото през последните години последователите на учението на Христос бяха принудени масово да напускат региона. През изтеклата година близо 75% християни напуснаха Либия. Стремително намаляване на броя християни се наблюдава в Тунис, а в Египет те сега съставляват максимум 10%. В Судан, Еритрея, Сомалия броят християни е по-малък от 1%.
* * *
В края на 90-те години на миналия век саудитските араби с булдозери изравниха гроба на майката на пророка Мохамед, заливайки това място с бензин, пренебрегвайки хилядите петиции от други, предимно мюсюлмански страни. Унищожен е и домът на първата съпруга на Мохамед – Хадижи, като на мястото му са построени обществени тоалетни. На мястото на къщата на Абу Бакра – спътника на Мохамед, е издигнат хотел „Хилтън”... Изобщо в Мека са останали една шепа паметници на културата от периода, в който е живял пророкът.
* * *
В същото време в Европа антихристиянските действия се засилват и минават всякакви граници.
Британското правителство на консерваторите взе решение да заведе дело в Европейския съд по правата на човека срещу двама свещеници за това, че не искат и в работно време да носят нагръдни кръстове.
Съдът на испанския град Валядолид пък удовлетвори иска на родители – мюсюлмани, които настояваха да се премахне Разпятието в училището, което посещават техните деца. В началото на тази година в германския град Дуйсбург се разгоряха страсти по повод продажбата на 5-6 католически църкви на мюсюлмани. Нищо чудно – католиците там вече съставляват едва четвърт от цялото население.
Цялата Западна Европа и частично Източна върви по холандския път. В Холандия всяка седмица се затварят по две църкви. Разпродават се пейки, органи, купели. Самите здания или се събарят, или се превръщат в магазини и джамии. В цялата страна са останали около 4400 църкви. При тези темпове на тяхното унищожаване последната от тях ще затвори врати след около 42 години.
Що се отнася за коренното европейско население – християните, то намалява и физически. Макар продължителността на живот да нараства, склонността, или по-скоро способността им да се възпроизвеждат, изчезва. Докато европейските мюсюлмани нямат проблем с това. Но и какви ограничителни мерки да се вземат, след като около 250 хиляди мюсюлмани ежегодно допълнително се преселват в страните на ЕС.
Едва 6 % от европейските мюсюлмани, родени зад граница, встъпват в брак с кореняци европейци-немюсюлмани. При второто поколение тази цифра се увеличава не повече от два пъти. За разлика от европейските християни, техни връстници, мюсюлманите на възраст до 25 години превъзхождат по набожност възрастните единоверци.
* * *
Нека припомним случая във Франция с непонятно защо застреляния, а не арестуван Мухамед Мера. От дребния престъпник, обвинен в убийството на три еврейски девойки и равин, близки до президента на Франция Никола Саркози, средствата за масова информация отчаяно се опитаха да направят „мюсюлмански терорист”, едва ли не член на прословутата „Ал Кайда”. Лайтмотивът им бе: „Да се сплотим около лидера е наша задача”.
Още преди неговото убийство, опитвайки се да заглуши гласа на лидера на Националния фронт Марин ле Пен, Саркози започна да се изказва за по-строга емигрантска политика. Сега съществува заплаха да излезе от Шенгенското споразумение, ако в продължение на една година контролът по границите на ЕС не се засили. Ако си припомним, още преди година същият този Саркози похвали властта в Саудитска Арабия за това, че се „борят срещу фундаментализма и основните ценности на исляма, представящи ги в негативна светлина”. Сега той трябва да обяснява какво има предвид под „фундаментализъм”.
* * *
Не стоят никак добре нещата и в самата католическа църква. По време на сутрешната меса в базиликата „Св. Петър”, в своята проповед папа Бенедикт ХVІ обърна внимание на религиозната неграмотност, която „се шири в нашето толкова интелигентно общество” и добави, че постулатите на вярата, които по-рано са се знаели от всяко дете, днес са все по-малко известни.
По време на тържествената церемония папата направи и безпрецедентно признание за съществуването на вътрешни разпри в лоното на католическата църква. Визирайки петицията, разпространена на 19 юли м. г. от 330 католически свещеници от Австрия, той заяви: „Неотдавна група свещенослужители на една европейска страна публикуваха призив, с който поощряват игнорирането на висшестоящо решение, отнасящо се до служенето в църквата и ръкополагането на жени за свещеници”.
