Турците плячкосвали тигани, менчета и дори... гащи

съществува една друга много подробна документална летопис на събитията от април 1876 г. Това е многотомната „История на Априлското въстание“ с автор Димитър Т. Страшимиров, която издава през 1907 г. Пловдивската окръжна постоянна комисия.
В нейния трети том, озаглавен „Въстание и пепелища“, откриваме описания на различните бойни действия и потушаването на бунта. Както и много други интересни и не толкова известни свидетелства за случилото се преди 136 години.

Ето какво разказва известният български историк, брат на Антон и Тодор Страшимирови, който по-късно става директор на Народния театър, а след това и зам.-директор на Народната библиотека:
„След разорението (има се предвид разгрома на Априлското въстание, б. р.), европейските сили, най-вече Англия, настояваха да се повърне на бедните селяни всичко, що им е откраднато или правителството да им заплати. Под тоя натиск правителството назначава комисия от специален чиновник, селския кмет и няколко стари хора – те ходили от огнище на огнище и описвали що било ограбено“.

В един от оцелелите тефтери с такива описания, намерен в габровското село Батошево, покрай  общо задигнатите 175 вола, 435 крави, 75 коня, 48 кобили, 53 телета, 1785 овце, 1256 агнета, 386 кози и неизвестно още колко ярета (където е бройката им, листът е скъсан, б. р.), са описани и следните плячкосани вещи, иззети от дома на някой си Петър Иванов. Сред тях личат: „1 кола с ритли, 40 кофи жито, 30 кофи папур (царевица), 16 оки вълна, 1 тиган, 1 медник, 1 менче, 2 търнокопи, 2 коси, 2 сърпа, 2 кожуха, 3 свредла, 2 чифта гащи, 2 ризи, 3 топа платно, 1 ръжен, 1 саджак (пиростия)...“

Както се вижда, османлиите буквално са взели „на босия цървулите“. Една варварщина, която днес трудно можем да си представим и за която в цялата световна историография, дори и от най-дивашките години на човешката цивилизация,  трудно може да се намери аналог. Това, което са преживели предците ни, запазвайки непокътнат своя свободолюбив дух и родолюбиви чувства, не бива никога да бъде забравяно.

А за да се запази в народната памет, по-добре е да се четат старите книги, макар и поукрасени с невинни героични измислици – както са постъпили и Захари Стоянов, и Иван Вазов, да речем, отколкото да се уповаваме на съвременните учебници, които твърде икономично, телеграфно и едностранно надве-натри отбиват номера с проявите на героизъм на нашите предшественици.


В категории: История , Горещи новини