Константин Кисимов в ролята на Оргон от „Тартюф” на Молиер (но с Лили Попиванова)
16 Май 2012, Сряда
Преди 115 години
Преди месец, на 16 април, се навършиха 115 години от рождението
Автор: Огнян Стамболиев
на легендарния български театралени филмов актьор Константин Кисимов. За човека, чиято звезда огрява цяла епоха в българския театър, в електронната интернет енциклопедия има само 5-6 пестеливи реда. Дори негова снимка няма. Пестеливо бе и честването на неговата годишнина, макар той да бе „народен артист” не само по звание, но и в истинския смисъл на думата – познаваше го и го обичаше цяла България.
От интелигента до обикновения работник. А той се раздаваше винаги докрай, без да се щади, независимо дали на сцената на Народния театър, на екрана, като рецитатор на концертния подиум или като гост на малка читалищна сцена в Севлиево или Нови пазар.
Нека си спомним за великия артист с един интересен спомен на неговия близък приятел Камен Зидаров:
„Това се случи през сезона 1948-1949 година. Играем „Тартюф” от Молиер в Народния театър. Константин Кисимов изпълнява ролята на Оргон, съпруга на Елмира (Невена Буюклиева), а в ролята на Тартюф е Кръстю Сарафов. Главният режисьор Николай Масалитинов и аз (вече като директор) гледаме от директорската ложа спектакъла. Всичко върви добре.
Започва сцената, когато Оргон стои скрит под масата, покрита с бяла покривка, стигаща до пода, за да го прикрива. Мизансценът е такъв, че Елмира стои с гръб към масата, за да може да почука с пръсти и даде сигнал на Оргон, когато Тартюф започне своите сладострастни пристъпи. Но тъкмо в момента, когато Елмира трябва да почука с пръсти, за да излезе Оргон и да види със собствените си очи нечестивото поведение на Тартюф, масата не беше на мястото си.
Започна да се движи по сцената в различни посоки като при окултен сеанс, а Буюклиева изпадна в ужас – нямаше как да даде знак, защото масата се оказа далече от нея. А и публиката вече не следеше сцената Тартюф – Елмира, а се заливаше от смях от това окултно движение на масата и се чудеше как тя се движи толкова време сама! Погледнах Масалитинов – беше почервенял от яд, процеди през зъби едно „чортовой матери” и изскочи от ложата.
Когато за втори път Елмира се опита да почука по масата, тя вече беше на мястото си, Оргон – Кисимов излезе изпод масата и завари Тартюф точно когато бе здраво прегърнал жена му, опитваше се да я целуне, а тя се бранеше с всички сили. Оргон – Кисимов гледаше Тартюф с някакъв изумен, ококорен, глупав поглед, а Тартюф – Сарафов леко се оттегли от Елмира, започна да трие ръце, да примигва, да мляска с устни и да търси подходяща лъжа за постъпката си.
Няколко минути залата гърмеше от ръкопляскания и следеше богатата комедийна мимика на Кисимов и молитвено издигнатите очи на Сарафов към небето. И наистина, как можеше Кисимов да стои толкова дълго под масата и публиката да не почувства неговото присъствие на сцената! Нали по някакъв начин тя трябваше да узнае това!... Да, това беше едно изумително комедийно хрумване”.
