Сведение за повредите, нанесени върху обществените недвижими имоти в Балчик
13 Юни 2012, Сряда
Натрупали завиден опит по време на отстъплението си през 1916 г., румънците опустошават района и тридесетина години по-късно
Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик
Това е заглавието на статия, публикувана в бр.3845 на варненския всекидневник „Черно море” от 2 септември 1940 г. Фразата лаконично обобщава положението в Южна Добруджа по време на румънското оттегляне. Така, както е видяно от един български журналист в навечерието на нейното освобождение.
Връщайки си Южна Добруджа, България наследява един изостанал край. Евакуацията на румънските власти се съпровожда с масово ограбване на обществено и частно имущество. Реквизирани са хиляди тонове зърнени храни, каруци, земеделски инвентар. На жестоко ограбване са подложени и селата в Балчишка община. В много от тях е задигнат добитъкът. Драстичното опустошаване обрича населението на цели села на глад. В Идирисъкуюсу (дн. Царичино) са задигнати всички храни. На жителите не са оставени дори семена за посев.
Всеки ден 200-300 камиона се товарят с храни от селата и заминават на север. От други селища са иззети почти всички пилета, масло, сирене и други хранителни продукти, каквито са намерени в местното население. Коли с изсечени зелени дървета непрекъснато се изпращат в Румъния.
В началото на ноември 1940 г., при най-неблагоприятни климатични условия, започва преселването на севернодобруджанските българи. Те се придвижват с влакове, параходи и каруци. Огромният поток от изселници създава опасност от избухване на епидемии. Към 1 декември 1940 г. сред тях са регистрирани 4787 случая на заболяване от малария.
Сериозно засегнати са селата Дуранкулак, Шабла и Теке (дн. Оброчище). Към тази злина се прибавят грабежите и издевателствата на румънците. При преминаване на границата на изселниците се отнемат пръстените и обеците. Разчупват хлябовете им да търсят златни нанизи. Жените биват претърсвани до голо за укрити накити и бижута.
Непрекъснатият произвол на окупаторите предизвиква личната намеса на управителя на Южна Добруджа. Генерал-лейтенант Георги Попов изготвя специална инструкция, целяща да ограничи румънските безчинства. Преселването на българите, останали все още в Северна Добруджа, продължава през ранната пролет на 1941 г. За тяхно улеснение е решено пътуването им, както и превозването на техните багажи по БДЖ и по море да бъде безплатно. На областния инспектор по обществените грижи са отпуснати 500 000 лв. за организиране на походни кухни, за първоначално настаняване и за оказване на неотложна медицинска помощ.
В средата на май на комисарството на Добруджа са отпуснати нови 3 000 000 лв. за подпомагане на преселниците. Взетите мерки обаче се оказват недостатъчни, за да разрешат проблемите на новодошлите. Особено критичен е въпросът за тяхното жилищно настаняване.
Същевременно, във връзка с установяването на българска администрация в Южна Добруджа, от вътрешността на страната са командировани много чиновници. Те и семействата им се оказват в аналогична ситуация. Кметствата по места търсят всякакви възможности за решаване на въпроса. На практика удовлетворяването на всички нужди е невъзможно.
Половинчатите решения създават нови трудности. В с. Караманлии (дн. Ваклино) със съгласие на читалищната управа, читалищният салон е разделен на няколко стаи. Настанените в тях изселници съжителстват със семейството на секретар-бирника. Недостатъчната жилищна площ е причина за избухване на конфликт. В същото село през зимата общинските чиновници и главният учител са принудени да спят по столовете и масите в своите канцеларии.
Такова е положението и в друго село на Балчишка околия - Карапча (дн. Крапец).
Напускайки селата, румънските колонисти опустошават жилищата, причинявайки всевъзможни щети. Преобладаващата част от сградния фонд е в окаяно състояние. Ето как в. „Добруджански глас” описва изоставените от колонистите къщи в броя си от 12 март 1941 г.: „…Тези жилища бяха доста разнебитени, с разкъртени прозорци, врати и мазилки, бяха им вдигнати покривите, а една част от тия къщи бяха съвършено разрушени”. В подобно състояние се намират и селскостопанските постройки – обори, хамбари и пр.
Положението допълнително се усложнява от липсата на инициативност и делови подход от страна на някои местни ръководства. В с. Дропла по вина на кмета се създава излишно напрежение, поради настаняване на няколко семейства в едни и същи къщи.
Уточняването на вредите върху недвижимите селски имоти, намиращи се в Балчишки район, значително се проточва. Първоначално сведенията се събират от кметствата по места. В последствие тази работа се поема от специалисти на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Получената информация е обобщена от политическата дирекция на Министерството на външните работи и изповеданията и в средата на март 1942 г. е изпратена до кмета на Балчик.
Дирекцията изготвя досиета, констатиращи нанесените повреди
на сградния фонд в Росавичени (дн. Гурково), Идирисъкуюсу (дн. Царичино) и Тартамуш (дн. Брястово). Най-пострадали се оказват Росавичени и Идирисъкуюсу. Нанесените им щети се оценяват съответно на 1 107 030 и 463 672 лв.
В Росавичени от къщите на колонистите е запазена в добро състояние само една. Останалите са полугодни или неизползваеми. В такова положение се намират 190 къщи и селскостопански постройки в с. Реджина Мария (дн. кв. „Васил Левски” в Балчик). Навсякъде румънските власти стриктно прилагат изпитаната тактика на максимално опустошаване и разграбване на отстъпената територия (в това отношение те вече са натрупали завиден опит по време на паническото си отстъпление през есента на 1916 г.). Вредите, причинени от окупатора, не се измерват само в милиони левове обсебен инвентар, в разсипания сграден фонд и унищоженото имущество.
Възстановителните работи, предприети от българските власти, изискват участието на цялото работоспособно население. За известен период стотици добруджанци са отклонени от непосредствените им стопански задължения. Възникват моменти на напрежение, които затормозяват трудовото ежедневие в някои селища от Балчишко.
Така например възстановяването на шосето Балчик - Добрич (повредено от румънците на няколко места) се проточва с месеци. През лятото на 1942 г., в разгара на жътвата, по нареждане на кмета на Чаирлъ-Гьолската (дн. Сенокоска) община са мобилизирани всички колари. Те трябва да извозват ломен камък за ремонт на пътя. Пред опасността да се провали жътвата, селяните търсят застъпничеството на областния директор в Шумен.
Опустошителните действия на окупационните власти при оттеглянето им през есента на 1940 г. поставят хиляди добруджански българи в критично положение. За определен период те са лишени от възможността за нормално битуване и упражняване на стопанска дейност. Извършените безчинства нанасят сериозни духовни травми на добруджанци и хвърлят сянка върху отношенията между двете съседни държави.
