Вкусният плод е особено полезен за множество процеси в организма. Използва се широко също и в козметичната индустрия
Автор: проф. Христо Мермерски
Според д-р Гулд, професор по онкология от Уинсконсинския медицински факултет в Медисън, черешите съдържат алкалоидното съединение перил, което е едно от най-добрите за лечение на рак на млечната жлеза.
При проведените изследвания това химично съединение е показало, че блокира формирането на канцерогена на редица ракови заболявания – на стомаха, гърдите, кожата, черния и белия дроб. Засега още не е установено колко перилова киселина съдържат черешите, но се смята, че консумирането на повече от 500 г дневно оказва положителен ефект в борбата с това ужасно заболяване.
Друго ценно качество на черешите е, че те съдържат значително количество витамин А и С, а също така и изключително полезния куерсатин. Всички те са отлично средство срещу свободните радикали.
Черешите се смятат за едно от най-добрите средства за намаляване на агонизиращите болки при подагра и артрит. Опитите, проведени с 10 жени в Университета в Дейвис, Калифорния, са показали интересни резултати. Те са изяждали 45 едри череши вместо закуска. Установено е било значително понижаване количеството на солите на пикочната киселина.
В този университет е проведен и друг, също така интересен опит. В него са участвали 18 жени и 2 мъже, които са яли само 45 череши на ден. Резултатите от изследванията, проведени месец по-късно, показали не само значително намаляване на пикочната киселина, но и най-важното – силно понижаване на пикриновата киселина при болни от подагра. За да има резултат при черешовата диета, плодовете трябва да се консумират в свежо състояние и добре узрели.
Какво съдържа тя Черешата принадлежи към сем. Розоцветни. Дървото достига височина 20 метра и цъфти през април. Плодовете му узряват от май до юли в зависимост от сорта. Те са костилкови със сочна месеста част.
Сочните червени плодове имат богато съдържание на захари, целулоза, багрилни и танинови вещества. Органичните киселини са слабо застъпени. В тях има още витамин С, каротин, витамин В1, В2, РР и редица минерали – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо.
Благодарение на съставките си черешата се използва в народната медицина като пикочогонно и противодиарично средство, за пречистване на кръвта и за стимулиране на храносмилателния процес.
Високото съдържание на алкални и алкалоземни елементи спомага за поддържането на киселинно-алкалното равновесие в организма. Плодовете на черешата предотвратяват възпалителните процеси по чревните лигавици. В костилките се намират гликозидът амигдалин и ензимът емулсин, който предизвиква разпадането на амигдалина.
Така се добива горчиво масло, подобно на бадемовото, което намира приложение в козметиката и парфюмерията. В кулинарията от черешите се приготвят мармалади, конфитюри, желета, компоти, сиропи, вино.
Хранителната и лечебната стойност на този плод е позната от далечни времена. Днес са известни над 1000 облагородени сорта череши, които са с близки по количество съставки, допълващи обеднялото през зимата меню.
Високото съдържание на витамин С влияе благотворно на имунната система, както и на умствената дейност. Апетитните червени зърна съдържат още фолиева киселина, която е необходима за нервите, мозъчната дейност, за кръвта, растежа и т. н. Съдържащият се в тях калций е необходим за нервните функции, зъбите и костите.
По-киселите сортове череши възбуждат апетита, активизирайки слюноотделянето и секрецията на смилателните сокове.
Черешовият йод е подходящ при базедова болест, а желязото и медта – за кръвообразуването в детска възраст и клетъчното дишане. Плодът помага при отслабването чрез субстанции, свързващи и неутрализиращи мазнините, така че те да не преминават през чревната стена в кръвта, а да се отстраняват като отпадъци.
Отвара от листа и цветове, а също и настойка от счукани костилки, се употребяват за лекуване на жълтеница и нарушения на сърдечната дейност, като от костилките се добива и масло, действащо антиспазматично.
Черешите влияят много добре при лечение на астма, подагра и бъбречни заболявания. В Древна Гърция са ги препоръчвали на болните от епилепсия, а черните сортове – за премахване на бъбречни заболявания и заболяване на жлъчката.
