Преди 306 години
Едни от първите книги, които пише Николай Хайтов, са краеведски.
Това са селищни истории за родното му село Яврово и близките Девин и Манастир. Популярен е и неговият исторически очерк за Асеновград. В него той подробно се спира и коментира пътеписа на френския лекар и пътешественик Пол Люкас, който минава през района в далечната 1706 година. Ето какво пише Хайтов в своя труд „Асеновград в миналото“:
„Пол Люкас е от малцината пътешественици, които изоставят традиционния Цариградски път и тръгват за Беломорската низина през Родопите. Той е пътувал с благоволението на френския крал и вероятно този неизвестен и опасен път е подхождал най-добре на възложените му задачи — да намери редки и ценни предмети за кралската музейна сбирка. А може би темпераментният французин е търсил необикновени приключения и богати преживелици.
Но все едно какви са били съображенията му. Те са добре дошли, защото след лаконичните известия на кръстоносците за първи път един наблюдателен човек спира поглед върху нашата потънала в мрак Станимака. Пътешествието на Пол Люкас, извършено през 1706 г., ще проследим от Пловдив.
„Аз тръгнах от Пловдив на 26 (май) след обед — пише Люкас — с една араба, придружен от един от братята на момичето, което изцерих. Той искаше да ме придружава и пътува с мен два дена. След три часа път ние стигнахме в Станимака. Станимака е значителен градец, населен само с християни. Околността му е покрита с хубави лозя, които дават превъзходни вина.
Тук едно нещо ми се видя необикновено: бъчвите за вино достигат 40 педи дължина и 6—8 стъпки височина, линовете пък, в които правят виното, са големи колкото четвъртита стая и са измазани с цимент, смесен с дървено масло, поради което изглеждат като да са от червеникав мрамор. В Станимака има 12 църкви, без да се смятат онези, които се намират наоколо по съседните височини.
Градът е доста малък и ограден: от едната страна е ограничен със самия хълм, на който е съграден, а от другата — с една река, която носи името на града и в която се въдят много хубави пъстърви. Съседният хълм се нарича Абей (Abeill), така се именува и едно голямо село при полите му.”
По-нататък Люкас описва как се е изкачил на Асеновата крепост и копирал надписа, за който вече говорихме. След това ни съобщава как е посетил „манастира Бачку”:
„На 7 юни аз наех мулета и тръгнах в три часа след обед. Вървяхме през доста високи планини и след повече от два часа и половина път пристигнахме в един манастир, съграден на една от тези планински височини. Този манастир се нарича Бачку; той има повече от 100 души калугери, а в близката му околност няма никакви други жилища. Може да се каже, че тези монаси живеят между скалите и са в едно истинско усамотение, но при все това те не са диви. Тук всеки пътник бива добре посрещан и намира големи удобства, за гостите е съградено особено помещение, гдето се прислужва доста чистичко.”
Най-съществено в пътеписа на Люкас е неговото съобщение, че „Станимака е значителен градец”. Значителен! При това градец, а не „село”, както се нарича в султанските фермани според плесенясалата вече традиция на Тефтерхането (Данъчното министерство), в чиито книги Станимака била записана като „село” и до края на турското робство е вървяла с това си определение.
Важно е за нас също така свидетелството, че градът е населен само с християни, което дава основание да се твърди, че турската махала в северните окрайнини на града още не е била заселена или пък е била толкоз незначителна, че сред орешаците и върбалаците не се е виждала. По-вероятно е обаче първото, защото Пол Люкас не се е опирал само на онова, което е виждал, но е и разпитвал.
За втори път чуваме от Люкас и за новия квартал на град Станимака „Амбелино”, наречен от него „Абел”, при това не квартал от същия град, а „село” в подножието на хълма Абел. Освен това той изрично е добавил „голямо село”, т. е. кварталът „Амбелино” е бил значително развит и с физиономия на самостоятелно селище. Що се отнася до наименованието „Абел”, то е очевидно деформирано при французката транскрипция на „Амбелино” (от „ампе-лос” — лоза) и подсказва, че преди да бъде заселена, тази местност е била покрита с лозя”.
Асеновградчанинът Димитър Тосков ме заведе високо над Амбелино („Амбелет”, както сега се нарича) и ми показа стари лозя, подивели, размесени с хвойни, храсти, като твърдеше, че това са кютюци, изостанали от старите станимашки лозя.
Данните в пътеписа на Пол Люкас потвърждават лозарския облик на града, „заобиколен с хубави лозя, които дават превъзходни вина”. Французинът, който е пил непостижимите французки вина, нарича станимашките „превъзходни”, а това е достатъчно, за да си обясним сетнешната винарска слава на Асеновград.
Той се удивлява също така на необикновената големина на бъчвите за вино — 40 педи дължина и 6—8 стъпки височина. Между впрочем такива бъчви се намираха в Асеновград доскоро, а една от тях — най-голямата — бе направила сензация на Пловдивското изложение през 1892 г. със своите изключителни размери, които позволиха да се помести в нея цяла кръчма с няколко стола и няколко маси”.
През годините
29 юни 1947 г. — Открита е първата редовна линия за въздушен транспорт София – Бургас от Дирекция въздушни съобщения
29 юни 2007 г. — В село Студен извор, Трънско, е открит Музей на киселото мляко
29 юни — Ден на река Дунав
30 юни 1971 г. — В зверска катастрофа в прохода Витиня загиват легендарните български футболни звезди от ПФК „Левски“ Георги Аспарухов и Никола Котков
30 юни 2002 г. — Умира големият наш писател, публицист и общественик Николай Хайтов
1 юли 1881 г. — Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батемберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години
1 юли 1997 г. — В България е въведен валутен борд
3 юли 1877 г. — Българското опълчение преминава река Дунав, за да се включи в Руско-турската война
3 юли 1957 г. — Създаден е Български автомобилен турингклуб, преименуван по-късно Съюз на българските автомобилисти
4 юли 1916 г. — Със заповед № 391 на Главнокомандващия Действащата армия, „...за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история...” започва комплектуване на колекциите на Военноисторическия музей в София
