Летният плод подобрява жизнеността и е полезен за стомаха
Автор: проф. Христо Мермерски
Неслучайно наричат динята „питие на пустинята“. Тя е незаменим освежаващ плод в сухи и топли райони.
Действа ободряващо при висока температура. Още от древността се използва при силно изтощение след прекарано тежко заболяване под формата на сгъстен сок от плода („мед от дини“) с голямо захарно съдържание.
Сочният плод се препоръчва и при високо кръвно налягане. Има диуретичен ефект, който се дължи на повишените стойности на калия. Затова и сокът на този плод се използва като ефикасно лечебно средство при възпаление на бъбречното легенче, камъни и пясък в бъбреците, възпаление на пикочните пътища.
Употребява се още срещу отоци при сърдечна недостатъчност и за тонизиране на сърдечната мускулатура. Намира приложение при възпалителни процеси на черния дроб и жлъчния мехур, както и при пясък и камъни в него.
Поради наличието на голямо количество желязо и фолиева киселина, диневият сок се препоръчва при анемии. Тъй като е с ниско съдържание на захароза, плодът е полезен и за диабетици.
При редица заболявания, особено при затлъстяване, се препоръчват динени разтоварващи дни. Отвара от динени кори, освен че подпомага отделянето на течности от организма, подхранва чернодробната тъкан с лесно усвоими захари.
Консумирането на дини подобрява жизнеността на полезната микрофлора в червата и съдейства за отделяне на холестерола в кръвта. А целулозата на плодовото месо подпомага функцията на стомашно-чревния тракт, което е много полезно при запек.
Съдържащите се в плода витамин С и фолиева киселина оказват противосклеротично действие. Затова дините са добро профилактично средство срещу атеросклероза при възрастни хора.
Този плод се състои предимно от вода, различни захари, витамини, минерални соли, баластни вещества и органични киселини, които им придават специфичния свеж, приятен вкус. Захарите в тях са три вида – глюкоза, фруктоза и захароза. Те са много полезни, защото лесно се усвояват от организма и бързо доставят енергия на жизненоважните органи.
Това е особено важно за бързорастящия детски организъм. Най-добре е нуждата на детето от захар да се задоволи с тези плодове, вместо с рафинираната бяла захар. Количеството на плодовите захари и тяхното съотношение в дините зависят от сорта, поливането, торенето и климатичните условия. В по-топлите южни райони дините са с по-висока захарност. При консумацията на 250 г от този плод, организмът получава 25-30 г захари.
Рецепти за лечение с диня
За пречистване на бъбреците от камъни и пясък: Средно голяма диня се срязва на две половини. Посипва се обилно със захар. Слага се във фурната и се пече до свиване на кората. Полученият сок се прецежда през марля и се пие 3-4 пъти дневно преди ядене. Ако с първата опечена диня не изхвърлите камъка и пясъка, то процедурата се повтаря.
При ентероколит: 3 супени лъжици прясна динена кора се поставя в емайлиран съд и се залива с 3 чаени чаши студена вода. Вари се на тих огън под капак около 30 минути. Прецежда се и се разделя на 4 части. Пие се 30 минути преди ядене.
При миомни възли: Черните семки от диня се счукват на ситно и се разтварят в студена вода в съотношение 1:10. На всеки 4 часа се пие по 1 супена лъжица в продължение на поне 3 дни.
За пречистване на черния дроб: 10 резена динени кори се нарязват на дребно, заливат се с 1 литър вода и се варят 15 минути. След като сместа изстине, се пие по ½ чаена чаша 3 пъти на ден на гладно.
