За разлика от византийските градежи на Царевец, тук строежите са български – от времето на Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ
Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас
В последните десетилетия много българи посещават монументалните градежи на старите български столици Плиска, Преслав, Охрид, Велико Търново и Видин. Тук на бял свят под лопатите на археолозите се разкриха величествени свидетелства на могъществото на Средновековна България – крепостни стени, дворци, църкви, площади, обществени сгради. Те не просто съперничат, но и превъзхождат много образци на средновековната европейска архитектура особено от периода на Първата българска държава.
Напоследък все повече се обръща внимание на още един елитен археологически обект – Трапезица. Този втори център на средновековната столица Велико Търново е проучван по археологически път още в края на ХІХ в. Първите разкопки са предприети от М. Дринов, В. Берон и Ж. Сьор. Тогава са разкрити 17 църкви (на площ от 63 дка!) и част от укрепителната система на крепостта.
От 2007 г. по програма на Министерството на културата започна мащабно проучване на Трапезица. То продължава до днес, а постигнатите резултати са изключително сериозни и което е по-важно – безпристрастни свидетелства за блясъка на Второто Българско царство.
Шестте археологически екипа разкриха голяма част от укрепителната система на града. Крепостната стена е изградена от ломени камъни и бял хоросан. Тя е с ширина до 4 м и е трасирана по самия ръб на скалния венец на хълма, на който е изградена крепостта. Била е укрепена допълнително от правоъгълни кули с различни размери. Изграждането й се датира в различните сектори между началото и 30-те години на ХІІІ в.
Най-голям интерес от укрепителната система безспорно представлява северната кула на Трапезица.
Това е монументално съоръжение с издължена форма и Т-образен план, извисяващо се на най-високата точка на скалния хълм с кота 204.8 м. Кулата е дълга 41 м и широка 26 м, а общата й застроена площ е цели 583 кв. м! По размери и дебелина на стените (до 4.3 м) това е най-голямата бойна кула, откривана някога при разкопки на средновековни български градове и крепости. Тя е била предназначена да охранява най-важната, Северната порта на крепостта Трапезица. Същевременно тук е бил настанен един от столичните гарнизони на средновековно Търново под върховенството на столичния военен комендант – кастрофилакс.
През 2008 г. специалистите се натъкнаха и на нова, неизвестна до този момент църква – църква № 19. Тя е била много богато стенописана още при изграждането си в самото начало на ХІІІ в. според откритите фрагменти от стенописи. Но това не е единствената изненада, която поднесе този паметник. При проучването е установено, че в нейната абсида е специално изградена камера за реликви - нещо неоткривано досега от български археолози.
В тази камера е открит изцяло запазен стъклен литургичен съд – потир или кандило. В този съд се е съхранявало миро – елей, което вероятно е взето от гроба на светец – мъченик. Възможно е също така в него да се е съхранявала пръст, напоена с кръвта на светеца. Находката е изключително ценна. Тя е изработена от прозрачно тънко стъкло и е украсена с релефни конусовидни капки.
При разкопките на църква № 19 са открити и други находки, свързани с християнския култ – дръжка от процесиен кръст, бронзова лъжичка за причастие, част от реликвариен сребърен кръст с образа на св. Георги и фрагмент от друг сребърен кръст с позлата и ниело украса, медни позлатени обкови и др.
През 2009 г. отново в северния сектор на Трапезица е направено още едно особено ценно откритие. Археолозите от екипа на доц. д-р К. Тотев попадат на две неизвестни до този момент сгради. Те са с подчертано представителен градеж и големи размери, а запазената им височина достига 4 м. Характерът им говори недвусмислено, че те са свързани с дворец или царска резиденция с тържествена зала. Изградени са в самото начало на ХІІІ в. и без съмнение могат да се свържат с дворците на първите Асеневци (цар Калоян?).
На Трапезица от 2007 г. досега екипите на Д. Рабовянов, Й. Алексиев, К. Дочев, М. Долмова и М. Робов откриха също така няколко некропола с много богати накити, манастир, нова крепостна порта и няколко десетки монетни съкровища. Особено интересна е ситуацията с открития от доц. д-р Й. Алексиев средновековен манастир, който според проучвателя е всъщност известният от средновековните извори столичен манастир „Св. Иван Рилски”. Там е регистрирано силно земетресение, което е унищожило манастирските постройки.
За характера на вътрешното градоустройство през Средновековието има също така твърде интересни данни. Екипът на д-р Д. Рабовянов разкри жилищен комплекс при южната крепостна стена на Трапезица, който се е развивал около обособено площадно пространство. Проучени са улици, канализационна система, много жилищни постройки. Открити са голям брой представителни находки, както и почти две хиляди монети само в този сектор.
Но екипът на д-р Рабовянов попадна и на много по-ранни от Средновековието културни пластове. Разкрити са останки от старо тракийско селище от желязната епоха (І хил. пр. Хр.), както и керамика от каменномедната и ранната бронзова епоха (ІV-ІІІ хил. пр. Хр.). Тези данни недвусмислено сочат, че скалният хълм Трапезица е населяван от дълбока древност – както и Царевец, всъщност.
През 2011 г. някои от резултатите от проучването на Трапезица добиха своето широко изражение чрез луксозното издание „Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север”. В този първи том от поредицата авторите К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев и Д. Косева представят най-значимите резултати през периода 2007-2009 г. Сред тях са безспорните сензационни открития като Северната кула на Трапезица, гарнизонните постройки на крепостта, църква №19 с реликварийната камера и стенописите от този неизвестен досега храм.
Най-важното откритие на Трапезица обаче има малко по-общ характер. Досегашните разкопки категорично установиха, че скалният хълм е укрепен и застроен в първите години на ХІІІ в. (ок. 1200 – 1230 г.) върху терен, който не е бил активно обитаван след желязната епоха (края на І хил. пр. Хр.). Тя се различава от съседния Царевец, където през VІ-VІІ в. е бил изграден ранновизантийският град Зикидева – един от най-големите градове в Северна България от това време.
И ако през средните векове на Царевец част от ранновизантийските градежи са използвани в някои отношения, то на Трапезица това не е така. Цялата монументална архитектура тук, на която днес може да се възхити всеки посетител, си е автентично българско дело, подето и завършено от първите представители на великата Асенева династия – царете Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.
