В Бяла черква датата 6 юли се чества като Ден на признателността. Но странно защо, в тритомната история на България няма нито ред за краткото, но много важно участие на белочерковското население в помощ на руските освободителни войски.
Макар и завършила исторически и българо-филологически факултети във Великотърновския университет, не бях срещала почти нищо за минаването и престоя на руските войски в Бяла черква. Пък и никой тук, в градчето, не знаеше друго, освен краткото изречение, вдълбано в стената на Паметника-камбанария, където между другите посвещения се казва: „А Русските Императорски войскы първы път влязохъ в селото ни вь 1877 г. юний 24 ден...“.
Когато през 1976 г. Бяла черква стана град, читалищното ръководство ми възложи да напиша пиеса-възстановка за минаването на руските войски през Бяла черква, за да се играе на следващата година по случай 100-годишния юбилей от Освобождението на България. И аз започнах проучванията си именно от горепосочения надпис на камбанарията...
Пет месеца се рових из архивите и най-вече в архивния отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, където изчетох куп руски хроники от войната, написани за всеки ден от военните действия.
И намерих интересни и неизвестни за нас, историците, факти, някои от които представям сега за пръв път. Те ми помогнаха да се потопя в тогавашното време и да подготвя сценария за възстановката, която беше нещо ново за времето си, тъй като тогава такива неща не се правеха. Единствено в Свищов бе направена възстановка на преминаването на Дунава от руските войски и влизането им в града.
Вече 35 години Бяла черква отбелязва празника „Ден на признателността“ с тази моя възстановка.
Историческата правда и историческите сведения посочват минаването и оставането в Мурад бей кюю или Горни турчета (дн. Бяла черква) на средната колона на Предния отряд с главнокомандващ генерал Й. В. Гурко. Тези сведения са взети от „Иллюстрованная хроника войны 1877/78 г.“, от „Действия Передавого отряда генерала-адютанта Гурко 1877-1878 г.“ от Н. Епанчин, от „Сборник военных рассказов“ от В. Мещерский, „Опписание русско-турецкой войны“ и много други източници.
Имайки предвид важното стратегическо разположение на Велико Търново за бързия преход на юг към Балкана, генерал Гурко решава да проведе усилено разузнаване към старата българска столица на 25 и 26 юни (7 и 8 юли нов стил) относно разположението на турските сили и тяхната наличност. Тази задача е възложена на Средната колона, назовавана Драгунска бригада. В руската справка „Драгунската бригада от Дунав до В. Търново в 1877 г.“ се съобщава:
„Драгунската бригада е една от елитните кавалерийски бригади, включени в състава на Предния отряд, съгласно заповедта за неговото сформиране № 97 от 18 юни 1877 г.“.
В бригадата влизали 8-и Драгунски астрахански полк – с 4 ескадрона, 9-и драгунски Казански полк с 4 ескадрона, Сборен гвардейски полуескадрон – ½, и 16-та Конна батарея с 6 оръдия. Командири на бригадата са полковник княз Евгений Максимилиянович Лехтенбергски и княз Святополк Мирски. Драгунската бригада пристига в Мурад бей кюю един ден преди идването на ген. Гурко, а именно на 6 юли н. ст. По този повод офицер-адютантът М. Ч. отбелязва в дневника си следното:
„24 юни, петък. Вследствие на получената диспозиция, целият Преден отряд днес се придвижи отново на цял преход напред, при което Кавалерията заема линията по р. Росица. Тръгнахме в 6.30 сутринта, минахме с. Павликени и в 11 часа вече пристигнахме в с. Мурад бей кюю (Мрадего), където ни беше определено да стоим... Това село ни направи чудно хубаво впечатление, особено радушните българи, живущи в изобилие, много спретнато облечени.
С жените и децата излизаха на тълпи срещу нас и с искрена радост ни угощаваха. Местоположението на това село е също прекрасно. Чистата, с пясъчно дъно, р. Росица, чиито брегове изобилстват с прекрасни горички, мие и придава на селото забележителен приятен вид. В една от тези горички се разположи нашата бригада. Българите ни доставяха в изобилие хранителни продукти и ние бяхме във възторг от такъв престой...“
Най-важното, обаче, заради което русите са разположени именно в това чисто българско село, била задачата да се разузнае какво е положението в Търново. Затова същият офицер пише:
„Днес особено енергично се събират сведения за неприятеля. Цял ескадрон и половина е изпратен на разузнаване, постоянно се получават съобщения от разпитването на жителите – турци и българи...“
Тихата и спокойна Бяла черква става основна база за разузнаване от страна на разположените тук руски елитни части, необезпокоявани от неприятелски турски предизвикателства. В същото време белочерковци не само осигуряват храна на русите, но и самите те, имайки познати по селата към Търново – с. Плужна, Балван, Цинга, Махалата и др., пращат свои съгледвачи чак до Търново, като дават сведенията си на руските военноначалници.
С това местното население спомага за доизясняване разположението на турските военни части около и в Търново. И, както се разбира от руските хроники, Мрадего неслучайно е избрано за целта, тъй като разположението на селото е удобно стратегически. Хората на генерал Гурко престояват в него общо... три дни.
А за това – какво е ставало преди и по време на пристигането им тук, намираме данни в спомените на Стефан Петров Киров от Бяла черква, племенник на четника даскал Атанас Дончев от четата на Бачо Киро. Спомените се откриват във Великотърновския държавен архив. В тях се разказва, че са се чували чак топовните гърмежи откъм Дунава.
Било по жътвено време. Сред турците в селото настъпила суматоха, тъй като те искали по-бързо да го напуснат. Потърсили да вземат коли от българите, но нашенци ги били разглобили предварително и ги изпокрили... Русите влезли в селото „навръх Петровден“. Почти цялото местно население, начело с попа, излязло накрай Бяла черква в посока към Павликени да ги посрещне. Дъщерята на Бачо Киро, учителката Ирина, ги посрещнала по стар български обичай и с приветствено слово с „Добре дошли, наши братя!“. Ирина разказала и за обесването на баща си, като накрая пожелала „На добър път и благополучна победа!“.
Развълнувани пълководците Святополк Мирски и Евгений Максимилиянович й дали 2 златни монети и 40 рубли. По-късно младата учителка и съселяните й събрали пари, за да построят в чест на руските освободители споменатия в началото паметник-камбанария. Това е първият по рода си такъв мемориал в България.
По време на престоя на русите в Мрадего (т. е. Бяла черква) трябвало да се избере нов кмет, тъй като бившият Али ага бил побягнал. Белочерковци посочили Вичо Тодоров Донев, когото руснаците назначили за първи български кмет на селото.
В книгата си „Белочерковската чета“ свещеник Петко Т. Франгов, бивш четник, допълва, че населението, просълзено повтаряло „Сей ден, егоже сотвори Господ, възрадуемся и възвеселим се в он!“.
За следващия ден – 25 юни/7 юли в „Иллюстрованная хроника войны“ пише: „На 25 юни в 6 часа началникът на Предния отряд пристигна в Мурад бей кюю (Мрадего), за да се намира при драгунската бригада и лично да се увери какво става в Търново...“ Заедно с генерал Гурко пристигат и полк. Нагловски – началник Щаба, помощник генерал-майор Раух и цялата свита, в която е и Александър І Батемберг, който после става първият български княз.
Евгений Максимилиянович докладва на генерал Гурко за събраните от разузнаването сведения, които се оказват благоприятни за бързото и неотложно настъпление към Търново. Главнокомандващият изнася кратко вълнуващо слово пред Драгунската бригада, поздравява отделните й и части и след прегледа на войската, на 7 юли (н. ст.) в 7 часа сутринта повежда войниците си към Търново. В селото на третия ден остава само един ескадрон от Девети Казански полк за прикриване на обоза.
Като резултат от успешното разузнаване още същия ден Драгунската бригада, след непродължително сражение, превзема Търново. Тамошното население радостно посреща освободителите си. По този повод телеграма, отпечатана в руската Хроника на войната, съобщава от Търново за смелия подвиг на генерал Гурко и 16-та конна батарея, която превзема старопрестолния град и „застави 3000 низами с батареята и редифа, числото на които е неизвестно, да отстъпи към Осман пазар“... Превзет бил и турският лагер, заедно с много боеприпаси и обоза. По-надолу се съобщава, че към Търново настъпват също пехотата и артилерията (от другите две колони).
Така Мрадего, Бяла черква, дава своята дан в Руско-турската война. Селото достойно се включва в разузнаването и несъмнено има заслуги за подготовката за освобождаване на Търново, както и за успешния ход на русите към Балкана. Това е факт, който никой не може да оспори! Нашата Бяла черква оставя неизличима следа в руската история, а също и в историята на войната от 1877/78 година! За съжаление – все още този момент от героичното му минало остава твърде непознат за родната общественост.
Паметта за тези събития засега пази само Паметникът-камбанария като вечен символ на градчето...
