Преди 160 години
Днес, когато сме напът да предадем българския език
в плен на чуждиците, не е зле да си припомним как някога нашите сънародници, живеещи в Македония, са полагали усилия да го съхранят. През лятото на 1852 г. Димитър Миладинов пише от Битоля писмо до Александър Екзарх в Цариград, в което разказва за обучението на българските деца на майчиния им език:
„В почти шест осми от Македония, населени от едноезични българи, всички се учат на гръцки и от гърците се наричат гърци с изключение на по-северните славяни, които напредват в славянския език.
Един руски пътешественик, по име Виктор Григорович, професор в Казан, много се изненада като видя славянски книги в Охрид, в моето родно място Струга, в Преспа и пр., като че ли тукашните българи не са били познати на европейските народи, а са били смятани от тях като някакъв друг народ. Когато преподавах Тукили в Охрид, Григорович възкликна възторжено:
„О, ели наши братя сте?”, и като че ли бълнуваше и не вярваше, бе славянският език ни е майчин и прадедовски език. Като стигнахме двамата в родното ми място Струга, вечерта пожела старата ми майка да изпее богарска песма, която си записа. И след това ме помоли да напиша българска граматика на говоримия днес български език, която очакваше във Виена...
По моя подбуда гръцкият учител в Струга, бивш мой ученик, както и поп Йоан, се убедиха да обучават учениците първо на български. Ако имаха на този език книги за подготовка като буквари, граматики, синтаксиси, аритметики и географии, уверявам ви, че щеше да стане добро начало от най-западна Македония”.
Преди 150 години
А че в Македонско е преобладавало българското население, съдим и от донесение на руския консул в Битоля М. А. Хитрово до граф Игнатиев от 1862 г.:, в което се дават ценни сведения за българите, населяващи Велес и околностите му
„Нито в един от градовете на тукашната област аз не съм срещал толкова развито в граждански отношение българско население, колкото във Велес... положението на Велес, който се намира недалеч от границата, където се срещат двете народности – славянската и гръцката, и е населен изключително със славяни, които никак не са се подчинили на гръцкото влияние, придава на този град особена важност.
Неговите жители се ползват от особеното съчувствие на цялото околно славянско народонаселение, което смята за своя естествена столица Велес, а не Битоля... Всеобщо употребявани езици във Велес са само българският и турският, но и всички тамошни турци говорят български. От най-старо време във Велес е имало само българско училище...”
През годините
6 юли 1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим.
7 юли 1345 г. — В битката при Буруград (Перитор) загива независимият феодален владетел в Родопите и Беломорието Момчил войвода
7 юли 1835 г. — Роден е Бачо Киро
7 юли 1877 г. — Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново
7 юли 1879 г. — Създават се първите контролнопропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България
9 юли 1850 г. — Роден е Иван Вазов
9 юли 1831 г. — Петър Берон защитава докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан”
11 юли 1829 г. — Руски отряди овладяват Месемврия (дн. Несебър) и Анхиало (дн. Поморие)
12 юли 1945 г. — В Царство България със закон е въведен гражданският брак и на следващия ден в София е сключен първият граждански брак между Ангел Солаков, който по-късно става външен министър, и неговата избраница Цветана Попова
