„Представете си образа на рицар, у когото бие не едно сърце, а още сърцето и душата на народа, на целия свят“
Автор: Камен Колев
Неизвестна мисъл на Иван Вазов за Левски, изказана през 1920 г. пред художника Георги Черкезов
В мъжкия манастир „Св. Спас”, където Левски е бил подстриган за монах, и в Девическия метох, където Апостола се е крил в подземието под килията на синеоката монахиня Христина, се пазят и до днес уникални предмети, свързани с живота и революционната му дейност. Мъжкият манастир, опожаряван няколко пъти, е изографисван от художника Георги Данчов, съмишленик на Левски. След разрушаването му през 1877 г. е останал само олтарът – и сега се виждат иконописите с избодените от башибозуците очи на светците.
Най-забележителното събитие за тази света обител е подстригването за монах на Васил Иванов Кунчев – Апостола Левски от Карлово като дякон Игнатий. Това е станало на 7 декември 1858 г. Но не минало много време и Дяконът захвърля расото на певницата в карловската църква „Св. Никола“.
Вазов е видял за пръв път Левски през 1870 г., без да знае, че това е Апостолът. През есента на 1870 г. поетът минава на кон Троянския проход и в Кърнарското ханче среща Левски.
Краката на народния поет се заплитат в стремената на коня и Италианеца, както Вазов го нарича, защото Левски е бил предрешен като чужденец, му помага да освободи нозете си. Едва по-късно, на едно революционно събрание в Сопот, на което Вазов присъства, разбира, че онзи чужденец всъщност е Левски. Разпознава го и му казва, че са се срещали. По-късно писателят посвещава на Дякона една глава от „Немили-недраги”, одата „Васил Левски” и три свои разказа – „Чистият път”, „Апостолът в премеждие” и „Из кривините”.
Цветанка Неделчева, бивш директор на къщата музей „Иван Вазов” в Сопот, писателка, поетеса и изследовател, е открила неизвестна мисъл на народния поет за Левски. Един ден през 1920 г. художникът Георги Черкезов решава да рисува Иван Вазов от натура. Две десетилетия художникът е проучвал образа на Левски, за да му направи портрет. Та при един от сеансите Черкезов пита Вазов как е изглеждал Апостола. Писателят отговаря: „Представете си образа на рицар, у когото бие не едно сърце, а още сърцето и душата на народа, на целия свят“.
Девическият метох „Въведение Богородично” в Сопот, където е идвал Паисий и също е правен препис на Историята му, пази жива друга част от живота на Левски – тук той 7 години се е укривал в подземието под килията на монахиня Христина. Оттук е изпращал и получавал пощата си, тук е писал черновите на проектоустава на Българския централен революционен комитет.
Тук Апостола взима своето последно причастие, за което свидетелства в спомените си пловдивският митрополит Максим.
