Как бе създаден революционен комитет в Крива паланка
Осоговският манастир в стара турска пощенска картичка
18 Юли 2012, Сряда
Преди 140 години
За това как в усилията си да опаше цялата страна
с мрежа от комитети Левски стига до Кюстендил и Осоговския манастир, разказва в спомените си за историята на Криворечна паланка (дн. Крива паланка в Македония) Михаил Македонски, който с очите си става свидетел на една тайнствена среща в светата обител през лятото на 1972 г.:
„В един делничен юлски ден следобед бяхме разпуснати от училище и с другарите си ученици се намерихме на градското пазарище. Изведнъж се появиха няколко души, възседнали коне, минаха през чаршията, след тях втора и трета партида. Това бяха кметовете от полските села, които без да отседнат в града, заминаха по направление на манастира „Св. Йоаким Осоговски”.
Едни си шушнеха, че отиват по манастирски сметки, други казваха, че имат някакво събрание. У мене и другарите ми любопитството все повече и повече растеше, докато най-сетне се сдумахме да отидем и ние в манастира, макар без позволение на родителите си... Решихме да влезем в църквата, на която вратата изглеждаше открехната. Побутнахме и влязохме. Видяхме вътре всички кметове с благоговение навели глави.
На стъпалата на олтарските двери стояха изправени, с епатрахили на шия, двамата братя свещенослужители – отец Амфилохи и отец Иринарх, които наскоро бяха дошли от Зографския манастир и Св. Гора. До троновете, що са за певците, стояха неподвижно двама непознати човеци – единият сух, с висок ръст, с по-дълги мустаци, а другият – по-нисък, също русокос и с малки мустачки. Отец Амфилохи довършваше молебена, а отец Иринарх подаваше на богомолците – кметове да целуват кръста и евангелието...
Отпосле разбрахме, че са давали клетва за вярност и постоянство на оглашени по-рано кметове в революционното дело, че и двамата непознати и ненадейни гости на манастира са били апостолите дякон Левски и Тодор Пеев”.
През годините
13 юли 1878 г. — Подписан е Берлинският договор, който урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война и разпокъсва територията на България
13 юли 1895 г. — Умира Петко Славейков
14 юли 1877 г. — В църквата „Св. великомъченик Георги“ в село Любенова махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история, известно като „Втори Батак”. При него 1013 души намират смъртта си в църковния двор и в самата църква
15 юли 1901 г. — Роден е българският революционер и виден деец на Вътрешната македонска революционна организация Кирил Дрангов
17 юли 813 г. — Българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол
17 юли 1279 г. — Войските на Ивайло разбиват в Котленския проход 10-хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог
17 юли 1879 г. — Назначено е Първото правителство на България, начело с Тодор Бурмов
18 юли 1332 г. — В битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската войска, предвождана от император Андроник III Палеолог
18 юли 1837 г. — Роден е Апостолът на свободата Васил Левски
