Всички техни части са полезни – и кората, и листата, и плодовете, и филизите
Автор: проф. Христо Мермерски
Боровинката е храстовидно, високопланинско растение с малки силно назъбени листа. Цъфти през май и юни със зеленикавобели цветове с розов отенък. Плодовете узряват в края на юли и началото на август в по-ниските райони на страната и около месец по-късно в по-високите части.
Те съдържат пектин, органични киселини, целулоза, малки количества белтъчини, мазнини и багрилното вещество миртилин (естествен инсулин), гликозиди, голямо количество витамин С и Р, витамин РР, витамин В1. Червената боровинка има т. нар. брашнена разновидност, която е по-богата на белтъчини и захари, но е по-бедна на пектин, дъбилни и багрилни вещества и витамин С.
Освен в кулинарията за приготвяне на сладка, конфитюри, мармалади и др., боровинката намира широко приложение и в лечението на най-различни заболявания. Тя се е употребявала още в древността като средство против разстройство, тъй като действа запичащо и противовъзпалително. Тези й свойства се дължат на съдържащите се в нея дъбилни вещества.
Плодовете й пък притежават мощно фитонцидно действие. Гъста отвара от тях се препоръчва за гаргара при зъбобол и гърлобол или за мазане при лечение на екземи, при изгаряния и при трудно заздравяващи рани.
В нашата народна медицина се употребяват и листата на растението. Те се прилагат при лечение на камъни в бъбреците и жлъчката, захарна болест, лош дъх в устата, стомашни и чревни болки, подагра, ревматизъм и др. Заедно с плода се приемат за засилване на зрението, при чревни възпаления, пресипнал глас, нарушение на обмяната на веществата. А прясно изцеденият сок се препоръчва при анемия и при простуда.
Червената боровинка има противораково, антисептично и противовъзпалително действия. Тя се препоръчва при хиповитаминоза, при лека форма на хипертония и за повишаване на апетита. Добро средство е и за лечение на артрит в начален стадий, както и на цистит и други заболявания на отделителната система.
Синята боровинка е с изключително лечебно действие. Тя е особено полезна при вирусните и простудните заболявания. Способна е да се пребори дори с дизентерийния бацил.
Най-ценното в това растение е, че може да се използват всички негови части – кора, листа, филизи, плодове, и то във всякакъв вид – като чай, сокове, сладка.
Лечение с боровинки
За да се унищожат микробите в пикочния мехур при цистит, се вземат 2 чаени лъжички листа от синя боровинка, които се заливат с чаша вода. Течността престоява 12 часа и се прецежда. От нея се приема по 1/3 чаша 3 пъти на ден.
При нефрит: Смесват се 120 г листа от черна боровинка, по 100 г царевична коса и семена от пъпеш и 200 г корени от пирей. 2 супени лъжици от сместа се заливат с 600 г вода. След като престои така 1 час, дрогата се прецежда и течността се приема 4 пъти на ден по 150 мл преди хранене. Вместо вода пък се препоръчва да се пие чай от шипка. По време на лечението се закусва с овесени ядки, смесени с 1 лъжица мед.
При диабет: Смесват се 50 г клончета и листа от черна боровинка, 40 г дилянка и 30 г ленено семе. Нарязват се на ситно. От получената смес се вземат 4 супени лъжици, които се варят 10-15 минути в 1 л вода. Прецедената и изстинала отвара се пие вместо вода.
При болезнена менструация, възпаление на бъбреците и захарен диабет: На 1 чаена чаша вода се слага 1 супена лъжица листа от растението. Течността ври 15 минути на тих огън и се прецежда. Пие се по ½ чаена чаша 3 пъти дневно. Това силно пикочогонно средство не дразни бъбреците, затова е много популярно в природната медицина.
При люспест лишей: Една шепа плод от черна боровинка се намачква и с полученото пюре се маже болното място.
